Днес, 18 юли 2015 г., се навършват 178 години от рождението на Апостола на българската свобода - Васил Левски
Наричат го най-светлият спомен на нацията. Поробителите го бяха определили като”демона на империята”. Неведнъж е ставало дума за неговото канонизиране, макар че българите неофициално и със сърцата си държат в домовете си неговия лик – като икона, като съвест. Всичко, което се съдържа синтезирано в името "Левски", е съкровено, скъпо на българина. Затова всеки от нас го носи в сърцето си не само като неповторима личност, но и като многолико измерение за националните добродетели на българина. Така ще бъде винаги - докато има българи и България. Името и делото му са станали символ на всичко най-възвишено и най-българско в нашата тринадесетвековна история. Левски е идентифициращия код за българско, а думите му прости и обикновенни маркират и днес моралните устои на нацията:
– Дела трябват, а не думи.
– Предателите трябва да се убиват.
– Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.
– Работата вършете, но умно!Трябва да се убие, ако не е чист.
– Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.
– Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.
– Решили сме се вече – или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!
– Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.
– Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.
– Днешният век е век на свободата.
– Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
– Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.
– Без изпит не е приет никой – за приемане на войводите и техните длъжности“.
– Без революция сме загубени во веки веков.
– Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.
– Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
– Бързата работа ялова излиза.
– Дързост и постоянство!
– За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
– Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.
– Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
– Време за помагане е сега – закъснелите не ще бъдат наши приятели.
– Времето е в нас и ние сме във времето.
– Всекиму ще се държи сметка за делата.
– Всички зависят от вишегласието.
– Всичко се състои в нашите задружни сили.
– За отечеството работим – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.
– За честните хора такава смърт.
