v'98: паметник

Показват се публикациите с етикет паметник. Показване на всички публикации

История на паметника на Васил Левски във Велико Търново

Инициатор, дарител и организатор за построяване на паметника на Васил Левски във Велико Търново е Карл Йозеф Папоушек - чех по народност, син на маестро-музикант, учител и диригент. Бащата на Карл, Йозеф Папоушек е първият диригент на военен духов оркестър от 20 чешки музиканти в България, поели основаването на представителна военна духова музика в новоосвободена България през 1879г.

Дошъл уж временно в град Велико Търново, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него и България. Карл Папоушек е роден в старата българска столица като едно от петте деца на многолюдното семейство. Участвал като подофицер в Първата световна война, получил орден за храброст и българско гражданство. Установил се в град Орхание (Ботевград) и открил малка печатница и книжарница. На 2 юни 1939г. в града е открит паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек.

Родолюбецът не забравя и родния си град Велико Търново, където е закърмен с революционни истории и разкази за Васил Левски. Затова осигурява средства и поема инициативата за изграждане на паметник на Апостола. Съществували два проекта за паметника. Първият е на скулптура Павел Методиев и представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия начело с ген.Кецкаров, одобрила втори проект - на скулптура Любомир Далчев.

Паметникът на Васил Левски е открит през 1946г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турска стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст, с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана неговата най-бележита мисъл: "Ако печеля - печели цял народ, ако загубя - губя само себе си".

В знак на признателност към жеста на Карл Папоушек, две години по-късно той бил обявен за почетен гражданин. Във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместването на паметника с десетина метра, в посока на поликлиниката.

Източник: Книга "Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева

Нашата монументална обсесия

Тони Николов

11.06.2015

http://kultura.bg/web/нашата-монументална-обсесия/

Защо темата за паметниците е тъй травматична за българското общество? Страстите около тях кипят, нагнетяват се по начин, почти несъпоставим с друго, освен със спечелването или изгубването на важен футболен мач.

Може би заради травмата от комунизма, който, като всяка диктатура, използваше за свой политически инструмент т. нар. „монументална пропаганда”. В резултат на което България днес е осеяна с рушащи се „идоли на соца”, стърчащи навред – от Бузлуджа, та до „многоъгълника” пред НДК – които не знаем що да сторим.

От една страна, това са „паметници-призраци”, неспособни да произведат никакъв ефект на монументалност, защото бъдещето, което би трябвало да изразяват, е по-призрачно и от тях, и никога няма да се материализира.

От друга страна, тези „идоли на историята” така вампирясаха през последния четвърт век, че даже без светещи очи изпиват не малка част от силите и енергията ни. То не бяха караници и препирни около мавзолея, за паметника на съветската армия, за „Альоша”, за „1300-те години пред НДК”, за бетонната чиния на Бузлуджа. А дебатът е все в изходна позиция

Какво да правим с тези монументални призраци, низвергнати от своя идеологически пиедестал?

Отговор все още не сме намерили.

Ала междувременно прихванахме покрай тях монументална обсесия, изразяваща се в желанието за още и още нови паметници. Без значение какви. Важното е да са нови и наши, което със сигурност ги прави по-добри, защото ще коригират чуждите и предишните.

Така навлязохме в ерата на частните или публично-частните паметници. Всеки квартал с паметник – даже не с един или два. А щом гражданството настоява, общината узаконява.

Безумията по пътищата също намериха своя монументален завършек. Никнат като гъби все по-необичайни архитектурни форми, идещи да възмездят пълното незачитане на човешкия живот. Само дето скоро пътищата ще заприличат на гробища.

Но най-тежката обсесия, останала ни от комунизма, явно е в това, че историята е памет, само доколкото е въплътена в паметници. Че се крепи единствено на тях, като на монументални патерици, а не на словото, книгите и други носители от дигиталната ера. Сякаш нямаме и никога не сме разполагали с писана история. Сякаш Хилендарският монах не е съществувал. Сякаш никога не сме имали по-сетнешно знание за своя род и език, учебници, нито научна историография.

Впрочем има и такава теза в социалната история: за какво инак са паметниците, ако не да освободят обществото от задължението му да се напряга и помни? Още Фройд е размишлявал колко по-лесно е да се „запечати” всяко събитие в паметник и така да се сублимира, което си е успешно разтоварване, колкото и то да обременява градската среда.

Така историята с лекота се превръща в монументална илюстрация.

И тогава разходката по улиците става нещо като задължителен урок по история от началното училище. Хващаш детето си за ръка и тръгвате по столичните улици: от точка А – от паметника на хан Аспарух (предстоящ, поне 15 метра – като основател на българската държава) – до точка Б (паметника на цар Самуил – актуален, 6,5 метра, бележещ трагичния край на Първото българско царство). Оттам поемате към „цар Калоян” (със съответен паметник на него и Асеневци, поне в мащаба на цар Самуил). Продължавате към „цар Иван Асен II”, комуто естествено подобава паметник на Орлов мост, между историческите кооперации „Царевец” и „Асеновец”. И това, разбира се, не е всичко.

Ами българските ханове? Не подобава ли да имаме паметник на Омуртаг? Ами на Крум Страшни? А на хан Тервел? На Пресиян и Маламир? И ще посмее ли някой тук да сложи точка, дори след консултации с проф. Божидар Димитров?

Нали всички – и то с пълно основание – ще възроптаят: ами Възраждането? Назад към Възраждането! Ами българските хайдути – мъже и жени? Феминистките с още по-пълно основание ще отсекат, че няма достатъчно паметници на жени. И още следващото поколение ще започне да проектира, отлива и качва на пиедесталите Кера Тамара, Сирма войвода или Румяна войвода.

Съвременните технологии и 3D принтерите с лекота позволяват всяка историческа картина в стил а ла Димитър Гюдженов да се отлее в паметник от бронз или пластмаса, с резултат, почти равностоен на „Цар Самуил” на Александър Хайтов.

По този начин София бързо ще замяза на Скопие или на компютърни симулации като „Игра на тронове”.

Дано се намери някой, който да не го допусне, някой, който да поеме риска да каже „стига”, без да се побои, че тутакси ще му ревнат в лицето: „Че кой си ти, бе, дето си против да има още паметници на Велики българи?”

Можем само да се надяваме и на пробуждането на гражданското общество, което един ден би трябвало да се запита: а за какво ни е всичко това? И колко „още” ни е необходимо?

Ставаме ли „по-велики” с „много” и „още” такива паметници, издържани в подобна естетика?

Да уточня: става дума за естетиката на късния Пенчо Кубадински, дозапълнена днес с критериите на проф. Божидар Димитров.

Ето защо за финал искам да разкаже една „монументална история” отпреди 1944 г, която в светлината на случващото се днес изглежда направо като притча. В животописа на известния български юрист проф. Константин Кацаров „60 години живяна история” (издаден в Швейцария през 1970 г.), открих следния „паметен разказ” за дълго несбъднатия проект за мемориал на Незнайния воин.

Веднага след войните в 1912-1918 г. било решено да се издигне такъв мемориал, който да увековечи паметта на 150 000 български воини, паднали за отечеството. Конституирала се комисия, която си избрала председател, и тя започнала да заседава, да преглежда проекти, да се съвещава. Колко проекти била получила, проучила, хонорувала и отхвърлила комисията, така и никой не разбрал, а и колко пари изяла тя до 1926 г. – също.

Общественият ропот се засилил и тогава комисията обявила, че сменя „метода” си на работа. Вече нямало да се работи с „конкурси”, а с „покани”. Колко души били поканени, също останало загадка. Но дошла 1933 г., над Европа започнали да нависват облаци, а у нас комисията решила, че най-сетне е спряла избора си на големия български скулптор Андрей Николов.

Онези, които присърце следели въпроса с паметника, леко си отдъхнали.

Е, най-после паметникът ще бъде построен.

Ала, всуе. Оказало се, че именитият ни скулптор е в силни душевни терзания и все търси символа, който да придаде формата на тази национална светиня.

Трябвало да минат още-година-две, преди да стане ясно, че символът е намерен. Един лъв. Българският лъв.

Ала какъв лъв? Лъвове много. Не можело да се иска националната светиня да бъде изваяна по книги и фотографии. Решило се скулпторът да се командирова в странство във връзка с построяването на паметника на Незнайния воин. И то не в Абисиния или някъде в Африка, а в Италия, страната на изкуството, където той неминуемо щял да открие онова, което търси.

Настъпила 1935 г. Изминал бил четвърт век от Балканската война и две десетилетия от участието на България в Първата световна. Гробовете на падналите български воини, дори на знайните, отдавна били буренясали и заличени. Много от имената им – забравени. Междувременно Андрей Николов се връща от Италия с нови творчески идеи. От този период датира и построяването (не без държавна подкрепа) на неговото ателие, известно днес като Центъра за култура и дебати „Червената къща-Андрей Николов”, чието оцеляване все още виси из преписките на Министерството на културата. Ала това е друга тема.

На снимките от онази епоха виждаме как цялата площ южно от базиликата „Св.София” била оградена с тараби и над нея се е извисявало огромно скеле (от днешния мемориал към сегашния паметник на цар Самуил).

Паметна работа.

Тук е трябвало да изникне „Българският паметник”. Мемориалът на Незнайния воин.

По онова време – сред края на Голямата война, наречена още Първа световна – възниква един нов начин за отдаване почит на воините, паднали в защита на отечеството си, доста по-различен от помпозната натруфеност на класическите пищни паметници и пантеони, характерни за Европа от XIX в. Създателка на този нов вид мемориал е Франция, страната дала 1 500 000 убити във войната. Преживелите кръвопролитията по бойните полета на Марна, Вердюн и Сома французи си дават сметка, че войната не е само дело на политици и пълководци и решават да сменят традицията. Взимат костите на анонимен френски войник, паднал за Франция, и тържествено ги погребват под проста бронзова плоча край Триумфалната арка в Париж. Оттук насетне този повече от скромен паметник става Мемориал номер едно на страната като символ на саможертвата. Просто и ясно. И днес той е символът на националното достойнство на Франция, пред който свеждат глави всички политици и чужди държавници. Този незнаен гроб е далеч по-важен от гроба на Наполеон и всички кралски паметници и мемориали взети заедно.

Ала не така става в България. Българският проект изисква мегапаметник, който така и не се появява на скелето до началото на 1944 г. А след 10 януари 1944 г. София е подложена на жестоки бомбардировки, които съсипват центъра на столицата. Сериозно поразена е Синодалната палата, засегната е и катедралата „Св. „Александър Невски”. Целият площад пред базиликата „Св. София” е изоран от бомбите. Нищо не остава от скелето и загражденията пред несъстоялия се мемориал. Само малкият макет-лъв на Андрей Николов, наличен и днес, остава невредим, сякаш, за да даде израз на презрението си към обществото, неспособно да почете паметта на загиналите.

„Едва тогава, пише проф. Константин Кацаров, нашето поколение си даде сметка, че може би не бе необходим кой знае какъв мемориал. И бе достатъчна само една прилична плоча, на която да има думи на почит и признателност.”

Същата идея се съдържа и в известния афоризъм на писателя Роберт Музил, който настоява, че „няма нищо по-невидимо от паметника”. Когато е истински паметник. А не е плод на монументална обсесия за „още” и „още” знаци на минало величие, които не привнасят в настоящето друго освен от травмите на разочарованието.

Някои исторически бележки за първия от трите паметници на Христо Ботев във Враца

В източниците се посочва един уникален и много интересен случай в нашата историческа летопис, свързан с издигането един след друг на три паметника на Христо Ботев. Става дума за паметниците на Христо Ботев във Враца. Посочва се, че замяната на паметниците „не е продиктувана от отрицание, неприемане, подлагане на съмнение или омаловажаване на мястото и ролята” на гениалния поет- революционер в нашата история.” Жителите на Враца са били и си остават особено чувствителни към делото на Ботев и неговата чета и този техен стремеж за естетическа изява на своето признание към поета-революционер и войвода на чета, загинал в Балкана на техния град едновременнo събужда у тях чуство на гордост, признателност и дълг. Затова врачани приемат Ботевите паметници не само като украса, място за поклонение и една от забележителностите на своя град, но и като един от „символите на града”.
Съобщава се, че първият от трите паметници на Христо Ботев и неговата чета във Враца е издигнат след Освобождението, открит през 1890 г. Оказва се, че той е първият „скулптурно–архитектурен паметник, издигнат в княжество България”, за увековечаване паметта на българин. Предхождали са го „руски паметници”, издигнати в местността, където са били водени сражения и се давани жертви за Освобождението по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., предхождали са го и някои „паметни знаци„ в чест на някои заслужили българи, каквито са „оброчните камъни” по славния и легендарен поход на Христо Ботев и неговата чета от Козлодуйския бряг до сраженията и гибелта на войводата. Новоиздигнатият паметник на Ботев във Враца се отличавал от предхождащите го, които не са отговаряли на представата и изискванията за строеж на паметници. Първият паметник е бил заменен с „временен паметник - бюст паметник на Ботев през 1955 г. Третият паметник на гениалния поет-революционер и войвода на чета, който и днес се намира на централния площад във Враца е издигнат през 1964 г.
Интерес представлява идеята за издигане на Първия паметник в чест на Христо Ботев и за увековечаване на подвига на неговата легендарна чета. Важна роля за реализацията на тази високоблагородна и патриотична идея са изиграли будни жители на Враца: четниците на Ботев - Мито Цветков и Стефанаки Савов, група поборници или опълченци, между които са Тодор Балабанов, Костаки Анков, Мито Анков и др. Съществена роля е изиграла и почитта на врачани към брата на Ботев, Кирил, който за кратко време „през 1878 г. е бил учител” във Враца, както и пребиваването в града като мирови съдия на ботевия четник Младен Павлов - наречен още „Козлодуйското даскалче”. Идеята за издигане на паметници на Васил Левски и Христо Ботев най- напред се ражда в София, която все още не била столица на Княжество България, а малко по-късно и във Враца. В отговор на писмо-апел към гражданите на Враца за събиране на средства „Лист за записване на волна помощ по издигането паметник на Свещенодякона Игнатия Лъвски в г. София”, помощник кметът на Враца, Иванчо Младенов, се заема с това дело. При изпращането на събраната сума с писмо от 20 март 1879 г. до Софийския градски съвет той съобщава и за „намеренията на врачани да издигнат паметник на Христо Ботев във Враца”. В писмото си той отбелязва: „Ще имате добрината да ни явите за колко ще излезе почнатия паметник (на В.Левски ) и кой е майсторът, защото както мислим и знаете, че Войводата Ботйов е паднал край нашия град, за което сме в намерение да въздигнем за памят на потомството в града за него памятник”. Съобщава се, че това е първият известен документ, от който става известно, че врачани са имали намерението да построят паметник в града. Тази идея обаче не била добре избистрена и в продължение на още 10 години останала само като едно добро намерение, тъй като не се е намерила личност, която „всеотдайно да се заеме” с високоотговорната задача, липсвал опит в изграждането на модерни паметници, подобно на тези в някои европейски страни, скулптурите са били съвсем малко „единици”. Освен това характерните за българите политически борби също отклонявали вниманието от това дело. Все пак честванията, свързани с подвига на Ботев и неговата чета и първите литературни източници с някои проучвания на живота и дейността на поета революционер поддържат жива идеята за издигането на паметник.
В източниците се съобщава, че около 1882 г., са поставени оброчни камъни по пътя на четата на „Козлодуйския бряг, на Рашково бърдо при с. Сърбеница (дн. Софрониево) и под Банин връх в Милин камък. На мястото на сражението на Милин камък още преди Освобождението е бил поставен „дървен кръст” от свещеника на с. Мраморен Никола Петров, и след това били „издълбани имената на някои от загиналите четници”. Там бил построен и павилион. До издигането на паметника във Враца честванията на Ботев и неговата чета са правени на „Милин камък”.
При честванията на „Милин камък” през май 1984 г. идеята „избуяла между учителите във врачанските училища, сред които за кратко време била и Петрана Обретенова”, сестра на Ботевия четник Никола Обретенов, дясната ръка на войводата, непосредствен свидетел на неговата гибел, който по това време работел във Враца като околийски началник. За честванията през 1885 г. има достатъчно сведения. За целта бил основан комитет, който създава устав за тяхното провеждане. Сутринта на 18 май 1885 г. на „Милин камък” излезли „около 200 души от Враца и близките села”. Във вестник „Славяни” е публикувана статия за честването, подписана от „Един гражданин”, който се оказва Васил Кънчов. Авторът съобщава за предложения, свързани с бъдещите чествания и пише: „Аз мисля, че нашите врачани от малко до голямо, от старо до младо, няма да пожалят и последната си лепта и окрасят както това място, така и мястото, гдето падна Ботев с памятници”. По такъв начин В. Кънчов не отхвърля идеята, изказана преди 6 години, а само я разширява с предложението за издигане на паметници на Ботев и неговата чета на най-важните места по бойния им път. Следващата 1886 г. под председателството на кмета Иванчо Цветков комисията за честванията на 18 май отново публикува материали.
Честванията на „Милин камък” до идването на власт на Стефан Стамболов и неговото правителство в голяма степен увеличават интереса на Врачанското население към Ботев и неговата чета, към живота и дейността на поета-революционер. Тези чествания винаги са били съпроводени с носене пред колоните от поклонници на портрета на Ботев, показващ неговата „духовна сила” и респектиращ външен „физически образ”. За изграждане на силно въздействащата представа за образа на войводата съществена роля изиграват и публикациите за него от Захари Стоянов, Иван Вазов, Димитър Благоев и др. Още през 1880 г. излиза второто издание на Ботевите „Песни и стихотворения”. Анализът на източниците показва, че стремежът за издигане на паметник на Христо Ботев във Враца по време на „цанковисткия” режима съществува, но само във вид на идеи. През 1888 г. Захари Стоянов публикува в един том „Съчинения на Христо Ботйов” и книгата „Христо Ботйов, опит за биография”, с която се запознава читателят с живота и творчеството на поета- революционер, охарактеризирвайки го по следния начин: ”Нашият герой... е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповядва и да прави епохи... Ако той беше син на Италия, щеше да бъде, ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или Луи Наполеон, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича Ботйова”. Захари Стоянов прави словесно описание на образа и портрета на Ботев: „... Христо е бил образец на хубостта, в пълна смисъл на тая дума, ръст класически, очи големи и черни..., вежди – пиявици, чело изпъкнало и широко, което красяло къдравата глава като венец, нос римски, брада и мустак черни, коса къдрава, лице и ръце бели и деликатни, гърди и плещи широки, да му се ненагледаш.”
И така се достига до оценяването заслугите, чрез обнародване на величавия образ на една голяма личност и до откриването на първия паметник на 27 май 1890 г. Съобщава се, че инициативата за построяването на първия скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България е по инициатива на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на председателя на постоянната комисия Гьошо Антонов. Средствата за неговата реализация са били дарителски. Това дело е било поддържано и от Стефан Стамболов, съмишленик, другар и съратник на поета-революционер. Тържественото откриване на паметника е извършено от Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, делегация от Калофер, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
Скулптурните елементи на паметника, съгласно съобщенията в източниците, са отлети във Виенската бронзолеярна на Густав Еберлайн (или Еварлайн). Съобщава се за публикуването на няколко очерци, чиято цел е била популяризирането на издигнатия във Враца паметник. Този първи паметник на поета-революционер във Враца просъществувал шестдесет години. Той пресъздава един от най-великите българи на всички времена и поставя начало, свързанано с едно най-значимите национални чествания, но за съжаление, според специалистите, остава необясним фактът защо в най-значителните изследвания върху историята на българската монументална пластика не става дума за това творение на изкуството и се добавя, че много от въпросителните около този първи паметник „нямаше въобще да съществуват, ако бе запазен архивът на Врачанската окръжна постоянна комисия”, която е взела решението за издигането на паметник и направила поръчката. Посочва се, че причината е големият пожар на 30 септември 1923 г., който „изпепелява една трета от града” и наред с много други ценности ”унищожава и нейното документално наследство”.
В някои източници, като тези от библиотека „Български северозапад”, „Известия на музеите в Северозападна България” си поставят за задача да представят първия паметник на Ботев не просто като монументална пластика, а да изяснят и определят неговата история и да дадат отговор на възникналите проблеми от появата на идеята за издигане, до реализацията на паметника, до оценките, съпътстващи възстановяването му. Подчертава се, че съдбата на паметника е свързана със сложния и бурен политически живот в страната в първите години след Освобождението, с постепенното изграждане сред населението на духовната и физическа мощ на поета-революционер, с признание на неговите заслуги, като една от великите личности на страната. Обръща се внимание, че негативното отношение към това творение на изкуството поражда легенди, налагащи впечатлението за съвсем елементарен подход при реализацията на първоначалната идея, възникнала веднага след Освобождението. От друга страна, възстановяването на паметника също заслужава внимание, тъй като показва необходимостта да се познава историята не само на личността, която се изобразява, но да се познава и „историята на една монументална пластика“. Това създава възможности за задълбочен анализ на всички ”плюсове и минуси” с цел да се достигне до най-приемливото отношение към творбата и оценка на нейните художествени качества и въздействие.
Замяната на паметниците е била продиктувана от „движещите мотиви, които определят динамиката в отношението към паметниците” и със стремежа на признателните потомства да бъде издигнат паметник на площада във Враца, в съответствие с непрекъснато обогатяващите се от науката, изкуството и художествената литература представи за гениалния поет-революционер Христо Ботев.

д-р Богомил Великов Колев

Список памятников русским в Болгарии

В Болгарии есть свыше 400 памятников русским. Многие улицы, города и сёла названы в честь русских общественных деятелей и полководцев, погибших в Русско-турецкую войну 1877—1878, когда Болгария снова приобрела свою свободу, после пятивекового османскоговладычества.

На общегородской церемонии в Добриче, по случаю 131-летия Освобождения Болгарии, генеральный консул Российской Федерации Анатолий Щелкунов сказал:

Нет другой страны в мире, как Болгария, где сохранились так много памятников русским воинам. Болгары чтут память русских, в стране есть свыше 400 памятников, а улицы, города и села названы в честь русских общественников и полководцев, погибших для Освобождение Болгарии отосманского ига. Эта признательность — пример цивилизационного отношения и свидетельство для духовного единения наших двух народов, связанных православием, письменностью, и сложной, но героической историей.

Содержание

Благоевградская область

Памятники русским в Благоевградской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник майоруИвану Павловичу Орлинскому	Паметник на майор Иван Павлович Орлински	Благоевград	Иван Павлович Орлинский — командир авангарда российской армии при освобождении Горного-Джумая 12 февраля 1878 года
Памятная доска в честь встречи русских освободительных войск 12 февраля 1878 года	Паметна плоча в чест на посрещането на руските освободителни войски на 12.02.1878 г.	Благоевград
Памятник на месте встречи русских войск	Паметник на мястото на посрещането на руските войски	Разлог	Находится в местности «Белёв-Баир»

Бургасская область

Памятники русским в Бургасской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник погибшим русским солдатам	Паметник на загиналите руски войници	Бургас	Находится в «Морском саду»
ПамятникАлександру Сергеевичу Пушкину	Паметник на Александър Сергеевич Пушкин		Находится в «Морском саду»
Памятник признательности русским воинам-освободителям	Паметник на признателността към руските войни-освободители		Находится на перекрестке «П. Р. Славейков» и «Есперанто»
Мемориальная доска на доме, где жил генерал А. М. Лермонтов во время Русско-турецкой войны 1877—1878	Паметна плоча на къщата, в която отседнал ген. Лермонтов по време на Освободителната война.		ул. Лермонтов № 15
Памятная доска русским, болгарским и греческим морякам, воинам и офицерам, воевавшим с Османской империей в крепости Созопол с 17 февраля по 7 июля 1829 года.	Паметна плоча на руските, българските и гръцките моряци, войници, и офицери, воювали срещу Османската империя в крепостта Созопол, от 17 февруари до 7 юли 1829 г.	Созопол
Памятник болгаро-русской дружбе	Паметник на българо-руската дружба	Карнобат

Варненская область

Памятники русским в Варненской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник погибшим русским солдатам в Русско-турецкой войне	Паметник на руските войници, загинали в Руско-турската война	Варна	Находится в районе «Владислав Варненчик»
Военный памятник погибшим польским и украинским солдатам в Русско-турецкой войне	Войнишки паметник на загиналите полски и украински войници в Руско-турската война		Находится в районе «Владислав Варненчик»
Памятник освободителям Русско-турецкой войны	Паметник на освободителите от Руско-турската война		Находится на улице «27 юли»
Бюст-памятник графаН. П. Игнатьева	Бюст-паметник на граф Игнатиев		Николай Павлович Игнатьев — российский государственный деятель,дипломат-панславист. Играл важную роль в российской политике в Азии и на Балканахпри императореАлександре II^[1].
Памятник погибшим в Русско-турецкой войне	Паметник на загиналите в Руско-турската война	Суворово

Великотырновская область

Памятники русским в Великотырновской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник на месте высадки русских войск на болгарский берег	Паметник на мястото на дебаркирането на руските войски на българския бряг	Свиштов	Находится на берегуДуная.
Памятник в честь встречи российских войск в городе	Паметник в чест на посрещането на руските войски в града		Находится в «Парке освободителям»
Братская могила и семь обелисков	Братска могила и седем обелиска		Находятся в «Парке освободителям»
Братская могила русским воинам	Братска могила на руските воини	Горна-Студена	Находится в местности «Русские кладбища».
Бюст великого князя Владимира Александровича	Бюст на княз Владимир Александрович		Находится в Военно-историческом парке-музее.
Экспозиция в Военно-историческом парке-музее, посвящённая русским освободителям	Експозиция във Военно-историческия парк-музей, посветена на руските освободители.
Памятник полковнику Донату Беку	Паметник на полковник Донота Бек
Памятник капитану Василию Дзюбе	Паметник на капитан Василий Дзюба
Памятник сестре милосердия Ольге Мягковой	Паметник на милосърдната сестра Олга Мягкова
Памятник военному хирургу Валентину Кипарскому	Паметник на военния хирург Валентин Кипарский
Памятник-пирамида погибшим воинам 8-го драгунского Астраханского полка (1877—1878 гг.)	Паметник-пирамида на загиналите воини от 8-и драгунски Астрахански полк (1877—1878 г.)	Велико-Тырново	Находится на холме «Святая-Гора»
Памятник генералу Иосифу Гурко	Паметник на генерал Йосиф Гурко		Находится в парке «Марино-Поле»
Памятник «Русские кладбища» погибшим в 1877—1878 гг.	Паметник «Руски гробища» на починалите през 1877—1878 г.		Находится в местности «Качица»
Памятник в честь перехода отрядагенерала Раухачерез Хаинбоаз	Паметник в чест на преминаването на отряда на генерал Раух през Хаинбоаз		Находится в местности «Предела»
Памятник погибшим русским воинам	Паметник на загиналите руски войни	Миндя	Находится в местности «Грынчеря»
Памятный знак русским воинам, погибшим за свободу Болгарии	Паметен знак на руските воини, загинали за свободата на България	Самоводене
Памятник русским воинам, погибшим за свободу Болгарии	Паметник на руските войници, загинали за свободата на България	Лясковец	Находится в церкви «Св. Димитрия»
Памятник русским воинам, погибшим за свободу Болгарии	Паметник на руските войници, загинали за свободата на България	Джулюница
Памятник русским солдатам и офицерам, погибшим в боях у Стражицы	Паметник на руските войници и офицери, загинали в боевете край Стражица	Стражица
Пмятник русским воинам, погибшим за свободу Болгарии	Паметник на загиналите руски войници за свободата на България	Златарица	Находится в местности «Попово-Бырдо»
Памятник русским воинам, погибшим за свободу Болгарии в 1878 г.	Паметник на загиналите руски войници за свободата на България през 1878 г.	Горско-Ново-Село	Находится во дворе церкви.
Мемориальная доска штаба Русской армии в 1877 г.	Паметна плоча на щаба на Руската армия през 1877 г.	Елена	Находится на улице «Христо Станев» № 10
Памятник русским солдатам и офицерам, погибшим за свободу Болгарии (1877—1878)	Руски паметник на загиналите руски войници и офицери за свободата на България(1877—1878)		Расположен в западной части города.
Памятник русским солдатам, погибшим за свободу Болгарии (1878 г.)	Паметник на загиналите руски войници за свободата на България (1878 г.)		Находится в местности «Долни-Чукани».
Братская могила русских воинов, погибших за свободу Болгарии (1877—1878 г.)	Братска могила на загиналите руски войници за свободата на България (1877—1878 г.)		Находится в местности «Пухляка».
Памятник-пирамида русским воинам, погибшим за свободу Болгарии	Паметник-пирамида на загиналите руски воини за свободата на България	Марян
Памятник героям Русско-турецкой освободительной войны	Паметник на героите от Руско-турската освободителна война	Костел	Находится во дворе церкви.
Русский памятник-пирамида	Руски паметник-пирамида	Константин	Находится во дворе церкви
Колокольня, воздвигнутая в 1886 году, в память о погибших русских воинах	Камбанария, построена през 1886 г., в памет на загиналите руски войни	Бяла-Черква

Видинская область

Памятники русским в Видинской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Бюст капитана Киреева	Бюст-паметник на капитан Киреев	Киреево	Николай Алексеевич Киреев — русский офицер, герой русско-турецкой войны. Село, в котором установлен бюст, названо в его честь.
Памятник советским воинам, погибшим возле г. Кула во время Второй мировой войны	Паметник на загиналите край гр. Кула съветски воини във Втората световна война	Кула	Надпись: «Слава на вас, съветски герои». Автор: проф. И.Дунев. Воздвигнут в 1947 из белого врачанскогомрамора. Высота: 7,5 м.
Советский гвардейский миномет БМ-13 «Катюша» напостаменте	Съветски гвардейски миномет БМ-13 «Катюша» на постамент		Надпись: «В този район през септември 1944 г. бяха огневите позиции на съветските „Катюши“».^[2]
Надгробие советским воинам, погибшим в боях с гитлеровскими войсками в 1944 возле г. Кула и перевала «Врышка чука»	Паметна плоча на съветските воини		Надпись: «Тук са погребани през 1944 г. загиналите съветски воини в боевете с хитлерофашистите край гр. Кула и прохода „Връшка чука“»
Памятник капитану Кирееву	Паметник на капитан Николай Алексеевич Киреев	Подгоре
Памятник капитану Кирееву	Паметник на капитан Николай Алексеевич Киреев	Раковица

Врачанская область

Памятники русским во Врачанской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Бюст-памятникгенерала Леонова	Бюст-паметник на генерал Леонов	Враца
Надгробие прапорщикамДрагунского лейб-гвардейского полкаДанилевскому и Велинскому во дворе церкви «Св. Вознесения»	Надгробен паметник на прапоршчиците от Драгунския лейб-гвардейски полк Данилевски и Велински, в двора на църквата «Св. Възнесение»		Надпись: «Здесь погребаньі прапорщики Лейб-гвардіи Драгунского Полка Михаиль Вкиктороьіхь Данилевскіи и Николай Владимировичь Велинскіи убитьіе Турками в войне за Освобожденіе Болгаріи, в 1877 году 10 ноявря, при селеніи Новачене»
Икона «Богородица с младенцем» надцарскими вратами в церкви «Святого Вознесения»	Икона на Богородица с Младенеца, над царските двери на църквата «Св. Възнесение»		Надпись на иконе: «Сия святая икона сооружена в память Росийских войск Генерала Николая Стефановича Леонова, скончавшагося 21 ноября 1877 года в Болгарии на поле брани за освобожденіе Славянских Христіан от мусулманскаго поробощенія»
Памятный знак русским воинам, погибшим за свободу Болгарии	Паметен знак на загиналите руски войници за свободата на България	Мраморен

Габровская область

Памятники русским в Габровской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Надгробие майора Молестова и поручика Зенковича	Надгробна плоча на майор Молестов и поручик Зенкович	Габрово
Памятник прапорщикам Краховецкому и Николаеву	Паметник на прапоршчиците Краховецкий и Николаев		Находится в парке возле городской библиотеки.42°52′17.45″ с. ш.25°18′59.75″ в. д. / 42.871514° с. ш.25.316597° в. д. ^(G)
Надгробие корнету А. В. Гардеру	Гроб на корнет А. В. Гардер
Надгробие капитана Кливитова	Надгробна плоча на капитан Кливитов
Надгробие подполковникаБенецкова	Надгробна плоча на подполковник Бенецки
Надгробие штабс-капитанам Чижевскому и Михау	Надгробен паметник на щабскапитаните Чижевски и Михау
Памятник капитану Андрееву и прапорщику Всеволоду Кобрилянскому	Паметник на капитан Андреев и прапоршчик Всеволод Кобрилянски
Надгробие подпоручика Кобрилянского	Надгробна плоча на подпоручик Кобрилянски
Памятник русским офицерам, погибшим за свободу Болгарии	Паметник на руски офицери, загинали за свободата на България		Находится вблизи Боровского моста.
Памятник капитану Бакееву	Паметник на капитан Бакеев
Братская могила русских воинов, погибших в Русско-турецкой освободительной войне	Братска могила на загиналите руски воини в Руско-турската освободителна война
Памятник подпоручику Папанинову	Паметник на подпоручик Папанинов
Мемориальная доска майору Михайловскому	Паметна плоча на майор Михайловски
Памятник подпоручику Томковичу	Паметник на подпоручик Томкович
Братская могила русских воинов, погибших в Русско-турецкой войне	Братска могила на загиналите руски воини в Руско-турската война	местность болг.«Гроба»(«Могилы»)
Памятник русским войскам	Паметник на руските войски	Белица
Памятный знак в память русских войск, прошедших Балканы	Паметен знак в памет на руските войски, преминали Балкана	местность «Аладжов-Хан»
Надгробный памятник русскому подпоручику, герою Русско-турецкой войны	Надгробен паметник на подпоручик руски офицер	Севлиево
Гробница хорунжего Гурбанова и казаков Зенцова и Месякина	Гробница на хорунжий Гурбанов и казаците Зенцов и Месякин
Гробница воиновБрянского 35-го пехотного полка	Гробница на войниците от 35-и Брянски полк
Русский памятник	Руски паметник
Морена в память русских войск, прошедших Балканы	Морена в памет на руските войски, преминали Балкана	Дряново	Находится в местности «Лагера».
Братская могила погибшим русским воинам	Братска могила на загинали руски войни	Дряново

Памятники русским на Шипке
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник свободы (Шипка)	Паметник на свободата на връх Шипка	в окрестностяхШипкинского перевала	Памятник открыт в1934 году. Каждый август возле него проводитсяисторическая реконструкция событий 1877 года.42°44′54″ с. ш.25°19′19″ в. д. / 42.748333° с. ш.25.321944° в. д. ^(G)
«Большой» русский памятник на Шипке	«Големият» руски паметник на Шипка		42°44′54″ с. ш.25°19′31″ в. д. / 42.748333° с. ш.25.325278° в. д. ^(G)
Памятник капитану Бандаровскому	Паметник на капитан Бандаровски		Находится в местности «Моравата».
Памятник поручику Корновичу и прапорщикам Илину и Атанасову	Паметник на поручик Корнович и прапоршчиците Илин и Атанасов		Находится в местности «Моравата».
Памятник майору Загоровски	Паметник на майор Загоровски		Находится в местности «Мазалото».
Братская могила погибших в Русско-турецкой войне	Братска могила на загиналите в Руско-турската война		Находится в местности «Моравата». Надпись на памятнике «Русским воинам павшим при защите Шипкинского перевала с 9 августа по 25 декабря 1877 года»
Памятник поручику Коко	Паметник на поручик Коко		Находится в местности «Торищата».
Памятник капитану Гришанову	Паметник на капитан Гришанов
Надгробный памятник воинам, погибшим в Русско-турецкой войне	Надгробен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война		Находится у горыШипка.
Памятник князю Мещерскому	Паметник на княз Мещерски		Надпись на памятнике: «На этом месте пал смертью героев флигель-адьютант Князь Эмануил Николаевич Мещерский 5 сентября 1877 года».42°44′50″ с. ш.25°19′21″ в. д. / 42.747222° с. ш.25.3225° в. д. ^(G)°

Добричская область

Памятники русским в Добричской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Архитектурный памятник русским воинам, погибшим в Русско-турецкой войне (1877—1878 гг.)	Архитектурен паметник на руските войници, загинали в Руско-турската война	Добрич
Монументальная живопись (фреска), посвящённая Апрельскому восстанию, Русско-турецкой войне (1877—1878 гг.) и жертвам из Болгарии	Монументална живопис — фреска, посветена на Априлското въстание, на Руско-турската война (1877—1878 г.) и жертвите на България
Пирамида русским воинам, погибшим за освобождение Болгарии от османского ига	Пирамида на руските войници, загинали за освобождението на България от османско иго
Памятник Фёдору Михайловичу Достоевскому	Паметник на Фьодор Достоевски		Монумент из бронзы, высотой 3 метра. Надпись на памятнике: «1876 година глас-камбана в защита на българите». Торжественное открытие состоялось 30 октября 2008 года^[3]
Фреска, посвящённая встрече русских воинов	Мокро фреско, посветен на посрещането на руските воини	Каварна
Памятник адмиралу Фёдору Ушакову	Паметник на адмирал Фьодор Ушаков	Мыс Калиакра	Памятник воздвигнут в 2006-м году и торжественно освящен 10 августа, по случаю 215-летия победы над турецким флотом.
Надгробие русских воинов, погибших в Русско-турецкой освободительной войне	Надгробен знак на руски войници, загинали в Руско-турската война	Пчеларово
Памятник императоруАлександру II	Паметник на император Александър Втори	Генерал-Тошево	Монумент из красного и чёрноговулканическогокамня. Изготовлен вАрмении и является подарком городу от Союза армян Болгарии. Торжественно открыт24 апреля 2009 года^[4].

Кюстендилская область

Памятники русским в Кюстендилской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение
Памятная доска погибшим русским воинам	Паметна плоча на загиналите руски воини	Кюстендил
Памятник русским воинам, погибшим в Русско-турецкой войне 1877—1878	Паметник на руските воини, загинали в Руско-турската освободителна война	Коняво
Памятник русским воинам, погибшим в Русско-турецкую войну	Паметник на загиналите руски воини през Руско-турската война	Рила
Памятник воинам124 Воронежского пехотного полкапогибшим в Русско-турецкой войне (1877—1878 гг.)	Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк в Руско-турската война (1877—1878 г.)	Кочериново

Кырджалийская область

Памятники русским в Кырджалийской области
Изображение	Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
	Памятник русскому воину-освободителю	На руския воин-освободител	Кырджали

Ловечская область

Памятники русским в Ловечской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Белый памятник русским частям, освободившим Ловеча отосманских войск22 августа 1877 года.	Белия паметник в Ловеч. Издигнат в памет на освобождаването на града от османско иго на 22 август 1877 г. На него са изписани всички части на Руската армия, участвали в бойните действия.	Ловеч	На памятнике высечены названия всех частей, которые сражались за освобождение города.
Чёрный памятник русским солдатам погибшим при освобождении Ловеча 22 августа 1877 года. 4 нижних чина 118-го Шуйского пeхотного полка и 11 нижних чинов64-го Казанского пехотного полка.	Черния надгробен паметник в Ловеч. Издигнат за 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски полк и 11 войника от 64-ти пехотен Казански полк, загинали на 22 август 1877 г. при освобождаването на Ловеч от османско иго.		Памятник воздвигнут в честь русских солдат, погибших при освобождении города.
Памятник 29-ти русским солдатам5-го Калужского пехотного полка,погибшим 22 августа 1877 года при освобождении Ловеча.	Паметник на 29 руски войници от 5-и пехотен Калужки полк, загинали на 22 август 1877 г. при освобождаването на Ловеч от османско иго.
Братская могила 20-ти нижних чинов 6-го пехотного Либавского полка, погибших 22 августа 1877 года при освобождении Ловеча.	Братска могила на 20 войника от 6-ти пехотен Либавски полк, загинали при освобождаването на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г.
Надгробная мраморная плита двум русским солдатам 2-ой артилерийской бригады, погибшим 22 августа 1877 года при освобождении Ловеча русскими войсками.	Надгробна мраморна плоча на загинали двама руски войници от 2-ра артилерийска бригада на 22 август 1877 г. при освобождаването на Ловеч от османско иго.
Надгробный памятник полковнику Александру Ивановичу Кусову, командиру 11-го Псковского пехотного полка.	Надгробен паметник на полковник Кусов, Александр Иванович, командир на 11-и пехотен Псковски полк.
Памятник братской памяти от боевых товарищей 3-ей Пехотной дивизии командиру 11-го Псковского пехотного полка, полковнику Александру Ивановичу Кусову.	Паметник на братската памет на бойните другари от 3-а Пехотна дивизия за командира на 11-ти пехотен Псковски полк, полковник Александър Иванович Кусов.
Надгробный памятник врачуВеликолуцкого 12-го пехотного полкаАлександру Лебедевскому.	Надгробен паметник на лекаря на 12-и Великолуцки пехотен полк — Александър Лебeдевски.
Братская могила 26-ти нижних чинов 7-го Ревельского пехотного полка, погибших 22 августа 1877 года при освобождении Ловеча.	Братска могила на 26 руски войника от 7-и Ревелски пехотен полк, убити при освобождаването на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г.
Братская могила 3-х нижних чинов8-го Эстляндского пехотного полка, погибших 22 августа 1877 года при освобождении Ловеча.	Братска могила на 3 руски войника от 8-и Естляндски пехотен полк, убити при освобождаването на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г.
Надгробный памятник поручику Ивану Яндашевскому, 7-го Ревельского пехотного полка.	Надгробен паметник на поручик Иван Яндашевски, 4-ти Ревелски пехотен полк.
Братская могила 50-ти нижных чинов 5-го Калужкого пехотного полка, погибших 22 августа 1877 года при освобождении Ловеча.	Братска могила на 50 руски войника от 5-ти Калужки пехотен полк, убити при освобождаването на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г.
Братская могила 30-ти нижных чинов 6-го Либавского пехотного полка, погибших 22 августа 1877 года при освобождении Ловеча.	Братска могила но 30 руски войника от 6-ти Либавски пехотен полк, убити при освобождаването на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г.
Памятник русскому академику и военному хирургуНиколаю Пирогову	Паметник на руския академик и военен хирург Николай Пирогов	Летница
Надгробный памятник сёстрам милосердия Квасовой и Кварцовой	Надгробен паметник на милосърдните сестри Квасова и Кварцова	Летница	Похоронены во дворе церкви.
Бюст генерал-лейтенанта Павла Карцова	Бюст-паметник на генерал-лейтенант Павел Карцов	Троян	Павел Карцов — участник Русско-турецкой войны и освобождения Трояна.
Памятная доска на стене дома, где помещался штаб генерала Карцова	Паметна плоча на сградата на щаба на генерал Карцов	Троян
Памятник в честь перехода русских войск через Троянский перевал во время Русско-турецкой войны 1877—78	Памятник в чест на преминаването на руските войски през Троянския проход, по време на Руско-турската война 1877-78	местность «Курт-Хисар», в 7 км к югу от Троянского перевала

Монтанская область

Памятники русским в Монтанской области
Изображение	Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
	Памятник русским воинам погибшим за освобождение Болгарии в русско-турецкой войне.	Паметник на загиналите руски воини за освобождението на България през Руско-турската война	Лом

Пазарджикская область

Памятники русским в Пазарджикской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение
Памятный знак генералу Николаю Петровичу Броку — командиру авангарда русских войск при освобождении Пазарджика в Русско-турецкой войне 1877-78	Паметен знак на генерал Николай Петрович Брок — командир на авангарда на руските войски при освобождението на Пазарджик в Руско-турската войиа	Пазарджик
Памятный знак, воздвигнутый в честь русских освободительных войск	Възпоменателна чешма в чест на руските освободителни войски	одна верста к востоку отОвчеполци
Памятник капитану Сафронову — командиру 8-й роты123-го Козловского пехотного полка	Паметник на капитан Сафронов — командир на 8-ма рота от 123-ти Козловски пехотен полк	Пештера
Памятник капитану Яну Адамовичу Банерскому из 123-го Козловского пехотного полка	Паметник на капитан Ян Адамович Банерски от 123-ти Козловски пехотен полк	Ветрен
Памятный знак в честь освобождения Ветрена русскими войсками	Паметен знак в чест на освобождението на с. Ветрен от руските войски	Ветрен
Памятная доска на стене дома, где помещался штабгенерала Гурко	Паметна плоча на къщата, където се е помещавал щабът на генерал Гурко	Бошуля

Плевенская область

Памятники русским в Плевенской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Парк-музей«имени генерала М. Д. Скобелева»	Парк-музей «Скобелев»	Плевна	В парке находится множество памятников и мемориальных досок погибшим за освобождение Болгарии воинам. Парк был открыт и торжественно освящен 3 сентября 1907 года.^[5]
Панорама «Плевенская эпопея 1877 года»	Панорама «Плевенска епопея 1877 г.»		Музей-панорама в городе Плевен, посвященный освобождению Болгарии отОсманского ига. Расположен на территории парка—музея им.Скобелева. Открыт10 декабря 1977 года.^[6]
Братская могила погибших воинов5-го Калужского и6-го Либавскогопехотных полков.	Братска могила на загиналите от 5-ти пехотен Калужки и 6-ти пехотен Либавски полк		Находится на территории парка—музея им.Скобелева
Братские могилы погибших воинов 16-й пехотной дивизии	Братски могили на загиналите от 16-та пехотна дивизия		Находятся на территории парка—музея им.Скобелева
Братская могила погибших воинов117-го Ярославского пехотного полка	Братска могила на загиналите от 117-ти пехотен Ярославски полк
Памятник«Скобелевский отряд»	Паметник «Скобелевски отряд»
Памятник «Донские казаки»	Паметник «Донски казаци»
Братская могила погибших воинов19-го Костромского пехотного полка	Братска могила на загиналите от 19-ти Костромски пехотен полк	Гривица
Братская могила погибших воинов121-го Пензенского пехотного полка	Братска могила на загиналите от 121-и Пензенски пехотен полк	Гривица
Музей «Ставка русской армии 1877—1878»	Музей «Главна квартира на руската армия 1877—1878»	Пордим
Парк-музей«имени генерала В. Н. Лаврова»	Парк-музей «генерал В. Н. Лавров»	Горни-Дыбник	Парк расположен на бывшем поле битвы русско-турецкой войны 1877—1878 г. в память о русских гвардейцах, погибших в сражении 24 октября 1877 года. Носит имя смертельно раненного в том бою генерала Василия Николаевича Лаврова. Парк создан 1950—1954 гг, а в 1977 году полностью переустроен.^[7]
Братская могила погибшихМосковского лейб-гвардейского полка	Братска могила на загиналите от Московския лейб-гвардейски полк		Находится в парке-музее «имени генерала В. Н. Лаврова»
Братская могила погибшихФинляндского лейб-гвардейского полка	Братска могила на загиналите от Финландския лейб-гвардейски полк		Находится в парке-музее «имени генерала В. Н. Лаврова»
Братская могила погибшихПавловского лейб-гвардейского полка	Братска могила на загиналите от Павловския лейб-гвардейски полк		Находится в парке-музее «имени генерала В. Н. Лаврова»
Братская могила погибшихИзмайловского лейб-гвардейского полка	Братска могила на загиналите от Измайловския лейб-гвардейски полк		Находится в парке-музее «имени генерала В. Н. Лаврова»
Братская могила погибшихГренадерского лейб-гвардейского полка	Братска могила на загиналите от Гренадерския лейб-гвардейски полк		Находится в парке-музее «имени генерала В. Н. Лаврова»
Памятник полковнику Алексею Добровольскому	Паметник на полковник Алексей Доброволски	Крушовица
Памятник поручику Леону Вагнеру	Паметник на поручик Леон Вагнер	Крушовица
Братская могила погибших 2-й гренадерской дивизии	Братска могила на загиналите от 2-а гренадирска дивизия	Долни-Дыбник

Пловдивская область

Памятники русским в Пловдивской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Русский памятник	Руски паметник	Пловдив	Находится в местности «Бунарджика»
Братская могила погибшим изСемёновского лейбгвардейского полка	Братска могила на загиналите от Лейбгвардейския Симеоновски полк
Бюст капитана Александру Петровичу Бураго — командовавшего российскими силами при освобождении Пловдива в 1878	Бюст-паметник на капитан Александър Петрович Бураго — командващ руските сили при освобождението на Пловдив през 1878
Памятник Ольге Николаевне Скобелевой	Паметник на Олга Скобелева
Надгробие подпоручикам Ячиновскому и Бургмейстеру, погибшим при освобождении Пловдива в 1878	Надгробна плоча на руските офицери, загинали за освобождението на Пловдив през 1878 г.		Находится в дворе церкви «Успение Богородично»
Алёша	Альоша		Памятник находится на холме «Бунарджик» (называемый еще «Холм Освободителей»).42°08′37″ с. ш.24°44′15″ в. д. / 42.143611° с. ш.24.7375° в. д. ^(G)
Мемориальный комплекс освободителямПловдива —эскадрону из 63-хлейб-драгуновпод командованием капитана Александр Бураго	Мемориален комплекс на освободителите на Пловдив — ескадрон от 63 лейб-драгуни под командването на капитан Александър Бураго	10-й километр пути из г.Пловдив кПазарджике	Мемориальный комплекс построен в 60-ых годах. Отреставрирован в 2009. Восстановление торжественно отмечено 8 октября 2009 года исторической реконструкцейсобытий 4 января 1878 года ипанихидой по погибшим русским воинам. На торжествах присутствовали: бывший президент Болгарии Пётр Стоянов, бригадные генералы Пламен Лилов и Стефан Петров, почетный консул России Георгий Гергов,кмет Пловдива Славчо Атанасов и другие^[8].
Памятник-барельефгенералу Дандевилу	Паметник-барелеф на генерал Дандевил	Асеновград
Памятник признательности русским воинам-освободителям	Паметник на признателността към руските воини-освободители	Асеновград	Находится в дворе церкви «Святого Дмитрия»
Барельеф графуНиколаю Игнатьеву	Барелеф на граф Николай Павлович Игнатиев	Граф-Игнатиево	Село названо в честь графа Игнатьева
Памятник капитану Бураго	Паметник на капитан Бураго	местность между сёлКостиево иЦалапица
Братская могила погибшимПреображенского лейб-гвардейского полка	Братска могила на загиналите от Преображенския лейб-гвардейски полк	Цалапица
Братская могила погибшимСемёновского лейб-гвардейского полка	Братска могила на загиналите от Симеоновския лейб-гвардейски полк
Памятник погибшим 1-й артилерийской бригады	Паметник на падналите от 1-ва артилерийска бригада
Памятник подпоручику Орловскому	Паметник на подпоручик Орловский	Крумово
Памятник подпоручику Кригеру	Паметник на подпоручик Кригер	Крумово
Русский памятник	Руски паметник	Белаштица
Памятная доска русским освободителям	Паметна плоча на руските освободители	Кричим

Разградская область

Памятники русским в Разградской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Мавзолей-костница русским воинам, погибшим для освобождения Разграда	Мавзолей-костница на руските воини, загинали за освобождението на Разград	Разград	Надпись над входе: «В памет освобождението на град Разград, 16.01.1878 г.»^[9]
Памятник русским солдатам, погибшим для освобождения Хырсово	Паметник на руските воиници, загинали за освобождението на Хърсово	Хырсово
Памятник русским воинам, погибшим в лазарете возле села в 1878-м	Паметник на руските воини, починали в лазарета до селото през 1878	Голям-Извор
Памятная доска русским солдатам, погибшим в боях за село Голям-Извор в Русско-турецкой войне 1877-78	Паметна плоча на руските войници, загинали в боевете за село Голям Извор, през Руско-турската война 1877-78	Голям-Извор

Русенская область

Памятники русским в Русенской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник свободы	Паметник на свободата	Русе
Дом-музей «Освободительная война»	Къша-музей «Освободителна война»	Бяла
Памятник сёстрам милосердия Марии Нееловой и Юлии Вревской	Паметник на милосърдните сестри Мария Неелова и Юлия Вревская
Памятник Юлии Вревской	Паметник на Юлия Вревская
Памятник русским солдатам, погибшим в Русско-турецкой войне 1877—78	Паметник на руските войници, загинали в Руско-турската война 1877-78	Кацелово
Памятник русским солдатам, погибшим в Русско-турецкой войне 1877—78	Паметник на руските войници, загинали в Руско-турската война 1877-78	Мечка	Въ царствованіе россиіского императора Александра ІІ, подъ началствому ихъ императорскихъ височествъ наследника Цесаревича и великого княза Владиміра Александровича. 14-го и 30-го ноября 1877 года. Сраженіе у Трестеника и Мечки.^[10]

Смолянская область

Памятники русским в Смолянской области
Изображение	Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
	Казацкий дом	Казашката къща	Смолян
	Памятник погибшему курьеру	Паметник на загинал куриер	Хвойна	Находится в местности «Сините-Ханчета»

Софийская область

Памятники русским в Софийской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник русским воинам, погибшим в сражении за перевал	Паметник на руските воини, загинали в сражението за овладяване на прохода	перевал Арабаконак
Могилы погибшим русским офицерам	Гробове на загинали руски офицери	Ботевград	Находятся в дворе церкви «Святое Вознесение Господне»
Памятник русским воинам из отрядагенерала Дандевиля, погибшим от холода при перехода Балканы у Баба-гора.	Паметник на руските воини от отряда на генерал Дандевил, загинали от студ при преминаването на Балкана под връх Баба	Буново
Памятник русским воинам, погибшим возле Арабаконашкого перевала	Паметник на руските воини, загинали около Арабаконашкия проход	Врачеш	Находятся в местности «Кривия-Дол»
Памятник погибшимПреображенского лейб-гвардейского полка	Паметник на загиналите от Преображенския лейб-гвардейски полк	Негушево
Памятник погибшим Санкт-Петербургского лейб-гвардейского полка	Паметник на загиналите от Санкт-Петербургския лейб-гвардейски полк	Петрич	Надпись на памятнике:«Братская могила С.Петербургского Гренадерскога Короля Фридриха Вильгельма III-го полка. Здесь похоронены 1 унт-офицеръ и 8 рядовихъ которые были убиты 21 декабря 1877 года подъ дерев. Петрычево»
Памятник погибшим Санкт-Петербургского лейб-гвардейского полка	Паметник на загиналите от Санкт-Петербургския лейб-гвардейски полк	Петрич	Находятся в местности «Горна-Мурта»
Памятник погибшим русским воинам и болгарским ополченцам	Паметник на загинали руски войни и български опълченци	Пирдоп	Находится в дворе школы «Тодор Влайков»
Памятник капитану Михаилу Баторскому	Паметник на капитан Михаил Баторский	Пирдоп
Памятник погибшим 53-о Волынского пехотного полка	Паметник на загиналите от 53-и Волински пехотен полк	Саранци

София — городская область

Памятники русским в городской области «София»
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник Царю-Освободителю	Паметник на Царя-Освободител	София	Конный памятник в честь русского императораАлександра II, освободившего Болгарию от османского владычества в русско-турецкой войне 1877—1878 годов. Расположен в центре Софии.42°41′37.61″ с. ш.23°19′56.97″ в. д. / 42.693781° с. ш.23.332492° в. д. ^(G)
Памятник медицинским чинам, погибшим в русско-турецкую войну 1877—1878	Докторски паметник		Памятник, посвящённый врачам, фармацевтам, фельдшерам, сёстрам милосердия и санитарам, погибшим на территории Болгарии во время русско-турецкой войны 1877—1878.42°41′40.05″ с. ш. 23°20′18.25″ в. д. / 42.694458° с. ш. 23.338403° в. д. ^(G)
Русский гвардейский памятник (Памятник русским генералам)	Руски гвардейски паметник (Паметник на руските генерали)		Посвящён генераламВ. В. Каталею и Д. А. Философову погибшим в Болгарии, в русско-турецкой войне 1877-78. Находится на бульваре Царигородское шоссе.42°41′09.1″ с. ш.23°20′40.75″ в. д. / 42.685861° с. ш.23.344653° в. д. ^(G)
Русский памятник	Руски паметник		Это первый памятник русско-турецкой войны 1877—1878 годов, воздвигнутый в Софии. Находится на пути, по которомуОсман-паша бежал из Софии в Перник 22 декабря 1877 года. Памятник воздвигнут29 июня 1882 года на средства, собранные русским народом.42°41′32.06″ с. ш.23°18′37.37″ в. д. / 42.692239° с. ш.23.310381° в. д. ^(G)
Памятная доска генералуЭдуарду Ивановичу Тотлебену	Паметна плоча на генерал Едуард Иванович Тотлебен		Гранитная плита размером около 1 кв. м., на стене одного дома возле Русского памятника.
Храм-памятник Святого Александра Невского	Храм-паметник Свети Александър Невски		Кафедральный патриарший собор. Построен в 1908 годув честь русского святого Александра Невского и русских солдат, погибших в русско-турецкой войне. Расположен на площади Александра Невского. 42°41′45″ с. ш. 23°19′58.64″ в. д. / 42.695833° с. ш. 23.332956° в. д. ^(G)
Скульптурный портрет Н. И. Пирогова на фасаде больницы, носящей его имя	Паметна плоча на Николай Иванович Пирогов, на стената на едноименната болница в София.		Именем Пирогова названа первая и пока единственная специализированная больница скорой медицинской помощи в Болгарии — Многопрофильная больница для активного лечения и скорой помощи «Н. И. Пирогов».42°41′24.9″ с. ш.23°18′25.8″ в. д. / 42.69025° с. ш.23.307167° в. д. ^(G)
Памятник Советской армии	Паметник на Съветската армия		Памятник расположен в самом центре города, на бульваре «Царь Освободитель», между Орловым мостом и Софийским университетом.42°41′26.5″ с. ш.23°20′04.72″ в. д. / 42.690694° с. ш.23.334644° в. д. ^(G)
ПамятникАлександру Сергеевичу Пушкину	Паметник на Александър Сергеевич Пушкин		Памятник установлен3 июня 2001 года в парке возле Русской посольской церкви. Скульптор —Вячеслав Клыков.42°41′45.1″ с. ш.23°19′45″ в. д. / 42.695861° с. ш.23.329167° в. д. ^(G)
Памятная доска русским войскам прошедшим в 1877-м	Паметна плоча на руските войски, преминали през 1877	Казичене

Старозагорская область

Памятники русским в Старозагорской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Мемориальный комплекс «Защитники Стара-Загоры — 1877 год»	Мемориален комплекс «Бранителите на Стара Загора — 1877 г.»	Стара-Загора	Центральную часть композиции комплекса занимает изображениеСамарского знамени — одного из важнейших символов вооружённых сил Болгарии.
Памятник и братская могилаподполковнику Калитину, русским воинам и болгарским ополченцам	Паметник-братска могила на полк. Калитин, на руски воини и опълченци
Памятник погибшим при освобождении города	Паметник на загиналите за освобождението на града		Находится в городском парке.
Надгробие поручику Николаю Алексеевичу	Паметник на гроба на поручик Николай Алексеевич
Памятник погибшим русским воинам из отряда генерала Гурко	Паметник на загиналите руски воини от отряда на генерал Гурко	Дылбоки
Памятник погибшим русским воинам	Паметник на загиналите руски воини	Калитиново	Село названо в честьподполковника Калитина.
Памятник Венедикту Липскому	Паметник на Венедикт Липский	Казанлык
Памятник Александру Караваеву	Паметник на Александър Караваев
Памятник погибшим изЕлецкого 33-го пехотного полка	Паметник на загиналите от 33-ти Елецки полк.
Памятник Рафаилу Тимофееву	Паметник на Рафаил Тимофеев
Памятник Николаю Рогозинскому	Паметник на Николай Рогозински
Надгробие Ивану Грузевичу-Нечаю	Надгробна плоча на Иван Грузевич-Нечай
Храм-памятник Рождества Христова	Храм-паметник «Рождество Христово»	Шипка (город)	Первый памятник болгаро-русской дружбе на территории Болгарии, воздвигнут в честь всех русских солдат и офицеров, иболгарских ополченцев, погибших в русско-турецкой войне 1877—1878.
Братская могила погибшим 16-й пехотной дивизии	Братска могила на загиналите от 16-та пехотна дивизия	Шейново	Находится возле машиностроителного завода.
Братская могила погибшим 16-й пехотной дивизии	Братска могила на загиналите от 16-та пехотна дивизия		На городском кладбище.
Памятник победы	Паметник на победата
Памятник погибшим русским воинам	Паметник на загиналите руски воини	Енина	Находится в местности «Керемидната».
Памятник врачу Василию Зверинскому	Паметник на д-р Василий Зверински	Енина

Тырговиштская область

Памятники русским в Тырговиштской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
Памятник погибшим русским воинам	Паметник на загиналите руски воини	Горско-Абланово
Братская могила воинам 8-го гусарского Лубенского полка, погибшим 31 июля 1877 года в сражении за освобождение села.	Братска могила на воините от 8-и хусарски Любянски полк, загинали на 31 юли 1877 г., в боевете за освобождаване на селото.	Садина
Братская могила погибших воинов 126-го Рыльского пехотного полка	Братска могила на загиналите руски войни от 126-и пехотен Рилски полк	Водица
Памятник штабс-ротмистру Павлу Богдано́вичу	Паметник на щабсротмистьр Павел Богданович	Зараево	Надпись на памятнике:«Штабсъ-Росмистръ 8-го Гусарскаго лубенскаго полка Павелъ Богдановичъ смертльно раненъ въдълъ 31-го июла 1877 года при С.Садино»
Братская могила погибших воинов125-го Курского пехотного полка	Братска могила на загиналите от 125-ти Курски пехотен полк	Посабина
Памятник русскому писателюВсеволоду Гаршину	Паметник на руския писател Всеволод Гаршин	Светлен	Гаршин был добровольцем в Русско-турецкую войну и в сражении возле села в 1877 году был ранен.
Памятник воинам-освободителям под предводительством генерала Прохорова	Паметник на освободителните войски, предвождани от генерал Прохоров	Светлен	Надпись на памятнике:Аязларское сражение 9-10-11 августа 1877-м. С этом месте пошли русские войскы генерала Прохорова, которые взяли штурмом высоты восточнее села. В непрестанные 3-х дневных боях они удержали 40-тысячную вражескую армию и оказали решающю поддержкуШипкинской обороне. Памятник воздвигнут в 1885-м.
Дом-музей генералаЭрнрота	Къща-музей на ген. Ернрот	Омуртаг

Хасковская область

Памятники русским в Хасковской области
Изображение	Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение	Описание памятника
	Памятник в честь освобождения города отосманского ига	Паметник в чест на освобождението на града от османско иго	Харманли

Шуменская область

Памятники русским в Шуменской области
Название на русском языке	Название на болгарском языке	Местоположение
Памятник капитану Митрофану Колесникову	Паметник на капитан Митрофан Колесников	Шумен
Памятник русским воинам, погибшим в Русско-турецкой войне 1877—1878	Паметник на руските воини, загинали през Руско-турската война 1877—1878	Шумен
Памятник русским воинам, погибшим в Русско-турецкой войне 1877—1878	Паметник на руските воини, загинали през Руско-турската война 1877—1878	Градиште

Список населенных пунктов в Болгарии, названных в честь русских

Аксаково — город в Варненской области. Назван в честь русского публициста, поэта, общественного деятеля Ивана Сергеевича Аксакова (1823—1886).
Александрово (Бургасская область), Александрово (Великотырновская область),Александрово (Ловечская область), Александрово (Тырговиштская область),Александрово (Старозагорская область), Александрово (Хасковская область),Александрово (Шуменская область), Александрово (Ямболская область) — сёла названы в честь российского императора Александра ІІ — Царя-Освободителя.
Белокопитово — село в Шуменской области, названо в честь генерала С. Д. Белокопытова, котороый вошёл в селе 5 (18) июля 1878 начело русскими освободительными войсксами.
Братушково — село в Софийской области. Названо в честь русских воинов-освободителей, которых болгары называли «братушки». Это слово осталось как синоним«русские» в болгарском языке и поныне^[11].
Горталово — село в Плевенской области, названо в честь майора 61-о пехотного Владимировского полка Ф. М. Горталова.
Граф-Игнатиево — село в Пловдивской области, названо в честь графа Н. П. Игнатьева.
город Гурково, село Гурково (Добричская область) и село Гурково (Софийская область) — названы в честь генерала И. В. Гурко.
Драгомирово (Великотырновская область), Драгомирово (Перникская область) — названы в честь генерала М. И. Драгомирова
Зараево — село в Тырговиштской области, названо в честь 140-о пехотного Зарайского полка, который вел тяжелыми боями за освобождения села 18 августа 1877.
Игнатиево — село в Варненской области, названо в честь графа Н. П. Игнатьева.
Калитиново — село в Старозагорской области, названо в честь командира 3-й дружине болгарского ополчения подполковника П. П. Калитина.
Киреево — село в Видинской области, названо в честь капитана Н. А. Киреева.
Скобелево (Сливенская область), Скобелево (Старозагорская область), Скобелево (Ловечская область), Скобелево (Пловдивская область) и Скобелево (Хасковская область) — села названы в честь генерала М. Д. Скобелева.
Столетово (Пловдивская область) и Столетово (Старозагорская область) — села названы в честь их освободителя генерала Н. Г. Столетова.
Суворово — город в Варненской области, назван в честь русского полководцаА. В. Суворова. В 1774 году здесь произошла битва русских войск с войскамиОсманской империи.
Тотлебен — село в Плевенской области, названо в честь генерала Э. И. Тотлебена.
Церетелево — село в Пловдивской области, названо в честь русского князя и дипломата А. Н. Церетели.
Черкаски — село в Монтанской области, названо в честь русского государственного и общественного деятеля В. А. Черкасского.

Примечания

Литература

«Паметници от Освободителната война 1877—1878 : Алманах» / Йоанна Климова-Клисарова ; Фотогр. Николай Клисаров ; Под ред., [предисл.] на Леонид Ходкевич. — София : Съюз на руските белогвардейци и техните потомци в България, 2003 (болг.)
Памятники Освободительной войны в Болгарии 1877—1878 ; Под ред. И. Б. Иванова; предисл. Л. Е. Ходкевича, И. Б. Иванова — София, 2007 (рус.)
Генов, Цонко Русско-турецкая война 1877—1878 гг. и подвиг освободителей. — София: София Пресс, 1979

Ссылки

Русские памятники Освободительной Войны в Болгарии (на русском и болгарком языках)