Омировата “Илиада” разказва за военното минало на древните гърци, за времето на ахейските битки. Героическата епопея изобразява най - важните моменти в съдбата на човешкия колектив. Като насочва вниманието си към оня момент, когато се решава изхода на войната, той преплита човешки съдби и характери.
На преден план в Омировата поема е героят, военният вожд. Физическата сила е основното му качество. Телесната сила на героя изразява неговата социална сила. Той е по - силен от обикновения човек, защото стои по - високо от него, защото е водач. Омировият герой е идеал за човек - за човешко достойнство, за физическа и духовна красота. Такива герои в поемата “Илиада” са Ахил и Хектор.
Ахил ,син на цар Пелей и морската богиня Тетида, е млад, красив, властен и силен. Той е отговорен за много човешки съдби, борейки се за справедливост и уважение на войската.
Хектор ,синът на цар Приам и Хекуба ,е противник в боя на Ахил и на елините. Той е хубав, смел и силен какъвто е и Ахил, макар че двамата са твърде различни по живот и по характер. Тези им качества ги правят идеален епически герой.
Една от характерните черти за епическия герой от онова време е печеленето на слава. Животът е мил на всеки човек, но героят може да посветисвоя живот на велико и добро дело. Което без съмнение ще му донесе и слава. Ахил е тръгнал на военен поход и предпочита славата пред дългия и спокоен живот живот. Той е страстна натура и не може да остане спокоен. Различни са лицата, към които са насочени неговите чувства на гняв или на обич, на омраза или милост - Агамемнон, Хектор, Приам. Неговите страдания и обич са действени. След погребението на Патрокъл той запряга колесницата си и влачи с ярост трупа на Хектор. Готов е да убие дори върховния вожд Агамемнон, но плаче при известието за смъртта на Патрокъл. Без жал влачи трупа на Хектор, кълне се, че няма да го даде за погребение, но плаче при вида на престарелия баща Приам и яростта му прераства в голяма човешка добродетел - милост и прошка.
Решил един път да тръгне на поход, той се връща в лютите битки след убийството на приятеля си. Силната обич е премахнала обидата. На преден план е желанието за мъст. Затова и героят тръпне от ужас, че може да умре, без да отмъсти и без да извърши подвиг достоен за вечен помен.
Мислите и делата на Ахил и Хектор са човешки. Така Ахил е представен като млад и смел воин, коййто знае своята храброст и високо цени своето достойнство. Той е избухлив и гневен, но в същото време Омир го представя каато верен другар, привързан и обичащ. Няма друг герой в поемата, който да е толкова много предан на приятелството и дружбата. Няма също и друг герой, който така човешки да се отнася към скръбта на другите.
Хектор е разумно храбър и мрази войната като всепризнато зло. Той изпитва страх като всеки смъртен човек. Разуманата му храброст обаче не го прави беглец пред силен враг. В решителния момент той е готов да застане срещу врага и да се бие като истински древен герой. Сам трябва да се бие с Ахил, защото е върховен троянски вожд във войната. Чувството за граждански дълг у него е твърде силно, макар че то не охлажда и не унищожава неговите бащински и съпружески чувства. Докато Ахил влиза в боя, за да убие убие убиеца на своя скъп приятел, Хектор иска да унищожи врага на отечеството си. Тая разлика между целите на двамата герои издига на вного високо място Хектор.
Драматичната сцена на сетната раздяла с любимата жена и невръстен син спомага да почувстваме дълбоко и осезателно трагичното у Хектор. Човешко е в такъв момент душата да е разпъната на кръст. Колебание и съмнение, жажда за живот и съзнание за нравствен дълг пред Троя и троянци, страх от смъртта и решимост да приеме решителната схватка с Ахил кипят в гърдите му. Този герой, който излъчва физическа сила и лъчезарна красота, носи човешка душа и онази вечна жажда за живот.
Появата на врага, кара Хектор да забрави размислите, доводите, с които се е стремял да укрепи смелостта си, и той побягва. Колко правдиво Омир е разкрил преживяванията, душевното състояние на своя герой в този момент.
Страхливец ли е Хектор? Разбира се, че не е .Тук поетът е подчертал онзи най - силен инстинкт за самосъхранение, който е вечно буден даже и у най-смелите.
Горещото му желание да победи в лютата схватка Ахил, кара Хектор да се изправи величествен, готов за сетна кървава битка. Спуска се в боя като орел, размахвайки меча с безумна смелост.
Храбрият и справедлив герой е обичан от всички троянци и троянки, затова бива оплакван от целия народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар