ДРАМАТИЧНОТО И ТРАГИЧНОТО В ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР

XXII песен

Храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на воините; (ахейци и троянци) в сраженията са качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните. Колкото повече са жертвите, толкова повече са почестите и уважението към героя.
Ахил, синът на Пелей и Тетида, като типичен епичен герой,'също живее според ценностната система на своето време. Овладял до съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва и богоравността на човешката природа, макар че той самият е полубог.

Подбудите, които тласкат Ахил към двубоя, са много съкровени и лични - убит е приятеля му Патрокъл, човекът, когото „богоравният” обича най-много от всички. Изпълнен с ярост и с жажда за мъст, ахеецът с цялото си същество е устремен към битката. Той „стремглаво лети по полето”, носи се като стихия и буди ужас и страх у троянци. Физическият му портрет поразява със страховитото си могъщество - сиянието на доспехите му заслепява и смразява враговете му. Чрез разгърнато епично сравнение, Омир внушава зловещата картина на своя герой:

Как сред полето се носи, сияещ
подобно звездата... Между звездите най-светла, тя
лоши поличба вещае...

В това време един обикновен смъртен има смелостта и дързостта да мери ръст с галеника на боговете - Ахил. Когато всички троянци „като плашливи елени” се скриват зад дебелите стени на крепостта, единствен Хектор остава пред Троя да чака Ахил. Нито горещата молба на Приам, нито сърцераздирателния плач на Хекуба могат да променят намерението му и да спрат устрема на героя за последна, решителна схватка с  най-мощния ахеец. Използвайки разгърнато епично сравнение, Омир го представя:

Като лют змей в планините, 
насипан със билки отровни... 
също тъй Хектор стоеше с негаснеща
злоба в душата.

Тежки мисли терзаят благородния троянски вожд в мига преди битката -/гой жали за загубената войска, измъчва го чувство за вина:

Аз не послушах съвета, а щеше да бъде от
полза... Хектор, подведен от своята сила,
погуби народа!

Ако основният мотив в поведението на Ахил е нараненото себелюбие (всъщност мотивите на Ахил са почти винаги само лични - гневи се и жадува отмъщение или защото са му отнели любимата наложница, или защото е убит най-скъпият на сърцето му човек - Патрокъл), то мотивите на Хектор са коренно различни. Освен желанието да докаже себе си, да се прояви като воин и храбрец, той се чувства отговорен за съдбата на своята родна Троя и нейните жители. Това го кара да търси изход и за миг Хектор е склонен на компромис - готов е да сподели с най-големия си враг богатствата на Троя, да се унижи и „смирено” да моли за пощада. Не му е чужд и обикновеният човешки страх пред смъртта. С психологическа проникновеност Омир се докосва до най-интимните преживявания на своя герой, разкривайки неговата чисто човешка емоционалност. Но отрезвяването идва много бързо. Познавайки своя противник, Хектор знае колко той е жесток и коравосърдечен, „няма той мен да пожали”.

Бляскавата поява на Ахил, страшното и зловещо святкане на доспехите му - „подобно на блясък от разгорели огньове или от изгряващо слънце”, кара Хектор да изтръпне. Той губи самообладание и побягва. Чрез великолепни сравнения епичният поет внушава трагичната обреченост на „светлия” троянец - той е „гълъб”, треперещ безспир от боязън, а устременият след него Ахил е „сокол-хищник”.

Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен - един полубог застава срещу обикновен смъртен, макар и не по-малко храбър и силен воин. Ахил, с безогледна жажда за мъст, с бясна злоба, преизпълнен с „диво геройство” се втурва срещу Хектор. Отново ни поразява дълбоката противоречивост в.образа на Ахил - тръгнал да се бие в името на едно красиво човешко чувство - приятелството, той губи власт над себе си, превръща се в роб на чувствата си. Жесток, безсърдечен, студен, той не желае да се вслуша в предсмъртната молба на противника си, неспособен е да изпита уважение към човешката личност.

Обратно, Хектор разкрива цялата си нравствена красота и благородство по време на двубоя. По-цивилизован от противника си и по-човечен, дори когато все още не знае, че боговете са решили съдбата му , той обещава:

Твоето тяло не ще оскверня...
и ти тъй да сториш!

Преодолял у себе си първичния инстинкт, героят се издига над варварските обичаи и предлага на Ахил, независимо от изхода на битката помежду им, да не се гаврят с телата си. Мисълта за Троя не напуска Хектор нито за миг и макар обречен, той за последен път изпълнява воинския си дълг-„като орел” се спуска срещу страшния Ахил. Поведението и смъртта му доказват величието на човешкия дух, което превръща физическото поражение в морална победа. Като приема да се бори срещу съдбата и предопределеността, Хектор всъщност утвърждава истинските стойности на човешкото. Той доказва себе си не чрез грубата сила на насилието, не чрез кървавата победа, а чрез съпротивата на съдбата, чрез желанието да остави след себе си следа и красив спомен:

 ...нещо велико ще сторя,
та бъдните хора да помнят.

Омразата и ожесточението у Ахил са толкова силни, че той посреща с насмешка и заплаха предложението на Хектор. Нито безжизнения труп па противника, нито нестихващите вопли на Приам и Хекуба, нито безкрайната скръб на троянци са в състояние да го трогнат и да смирят гневната му и жадна за мъст душа. Ненаситен в отмъщението си, Ахил се превръща в свиреп звяр, в кръвожаден хищник. Омир/ който по принцип не изразява своето отношение към героите и събитията, в случая, наричайки постъпката на Ахил „дело позорно”, всъщност подчертава своята позиция на хуманист. Епичният поет ни внушава, че и богоподобният Ахил, идеалът на древните за вожд и воин, не е съвършен, че и той е сплав от добро и зло, от красиво и грозно, от низост и възвишеност, о г благородство и жестокост.

По един или друг начин, доказали своята героичност, и двамата герои носят белега на своята трагичност. За Ахил тя се крие в неговата обреченост. Той има право да избира между дълголетието и славата и, според ценностната система на древните, избира краткото, но славно съществуване. Ахил знае, че тук, при Троя, той ще намери смъртта си, знае, че след като убие Хектор, и той ще загине. И въпреки това, разпъван от противоречиви чувства - любов към убития приятел и жажда за отмъщение, той съзнателно тръгва към своята гибел, като приема двубоя с противника.

Хектор, от своя страна, е трагичен в своята безпомощност срещу съдбата и волята на боговете. В двубоя той е сам, изоставен от всички. Ако Ахил губи само собствения си живот, то Хектор губи всичко - живот, семейство, близки и скъпи хора, родина.

Ахил и Хектор - идеалът на Омир за човек и воин

Омировата “Илиада” разказва за военното минало на древните гърци, за времето на ахейските битки. Героическата епопея изобразява най - важните моменти в съдбата на човешкия колектив. Като насочва вниманието си към оня момент, когато се решава изхода на войната, той преплита човешки съдби и характери.
На преден план в Омировата поема е героят, военният вожд. Физическата сила е основното му качество. Телесната сила на героя изразява неговата социална сила. Той е по - силен от обикновения човек, защото стои по - високо от него, защото е водач. Омировият герой е идеал за човек - за човешко достойнство, за физическа и духовна красота. Такива герои в поемата “Илиада” са Ахил и Хектор.
Ахил ,син на цар Пелей и морската богиня Тетида, е млад, красив, властен и силен. Той е отговорен за много човешки съдби, борейки се за справедливост и уважение на войската.
Хектор ,синът на цар Приам и Хекуба ,е противник в боя на Ахил и на елините. Той е хубав, смел и силен какъвто е и Ахил, макар че двамата са твърде различни по живот и по характер. Тези им качества ги правят идеален епически герой.
Една от характерните черти за епическия герой от онова време е печеленето на слава. Животът е мил на всеки човек, но героят може да посветисвоя живот на велико и добро дело. Което без съмнение ще му донесе и слава. Ахил е тръгнал на военен поход и предпочита славата пред дългия и спокоен живот живот. Той е страстна натура и не може да остане спокоен. Различни са лицата, към които са насочени неговите чувства на гняв или на обич, на омраза или милост - Агамемнон, Хектор, Приам. Неговите страдания и обич са действени. След погребението на Патрокъл той запряга колесницата си и влачи с ярост трупа на Хектор. Готов е да убие дори върховния вожд Агамемнон, но плаче при известието за смъртта на Патрокъл. Без жал влачи трупа на Хектор, кълне се, че няма да го даде за погребение, но плаче при вида на престарелия баща Приам и яростта му прераства в голяма човешка добродетел - милост и прошка.
Решил един път да тръгне на поход, той се връща в лютите битки след убийството на приятеля си. Силната обич е премахнала обидата. На преден план е желанието за мъст. Затова и героят тръпне от ужас, че може да умре, без да отмъсти и без да извърши подвиг достоен за вечен помен.
Мислите и делата на Ахил и Хектор са човешки. Така Ахил е представен като млад и смел воин, коййто знае своята храброст и високо цени своето достойнство. Той е избухлив и гневен, но в същото време Омир го представя каато верен другар, привързан и обичащ. Няма друг герой в поемата, който да е толкова много предан на приятелството и дружбата. Няма също и друг герой, който така човешки да се отнася към скръбта на другите.
Хектор е разумно храбър и мрази войната като всепризнато зло. Той изпитва страх като всеки смъртен човек. Разуманата му храброст обаче не го прави беглец пред силен враг. В решителния момент той е готов да застане срещу врага и да се бие като истински древен герой. Сам трябва да се бие с Ахил, защото е върховен троянски вожд във войната. Чувството за граждански дълг у него е твърде силно, макар че то не охлажда и не унищожава неговите бащински и съпружески чувства. Докато Ахил влиза в боя, за да убие убие убиеца на своя скъп приятел, Хектор иска да унищожи врага на отечеството си. Тая разлика между целите на двамата герои издига на вного високо място Хектор.
Драматичната сцена на сетната раздяла с любимата жена и невръстен син спомага да почувстваме дълбоко и осезателно трагичното у Хектор. Човешко е в такъв момент душата да е разпъната на кръст. Колебание и съмнение, жажда за живот и съзнание за нравствен дълг пред Троя и троянци, страх от смъртта и решимост да приеме решителната схватка с Ахил кипят в гърдите му. Този герой, който излъчва физическа сила и лъчезарна красота, носи човешка душа и онази вечна жажда за живот.
Появата на врага, кара Хектор да забрави размислите, доводите, с които се е стремял да укрепи смелостта си, и той побягва. Колко правдиво Омир е разкрил преживяванията, душевното състояние на своя герой в този момент.
Страхливец ли е Хектор? Разбира се, че не е .Тук поетът е подчертал онзи най - силен инстинкт за самосъхранение, който е вечно буден даже и у най-смелите.
Горещото му желание да победи в лютата схватка Ахил, кара Хектор да се изправи величествен, готов за сетна кървава битка. Спуска се в боя като орел, размахвайки меча с безумна смелост.
Храбрият и справедлив герой е обичан от всички троянци и троянки, затова бива оплакван от целия народ.

АХИЛ И ХЕКТОР – ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕПИЧЕСКИЯ ГЕРОИЗЪМ И СМЕЛОСТ

В поемата на Омир „Илиада” наред с бойните действия се описва животът на древните гърци, светогледа им и тяхната ценностна система. В композицията на „Илиада” ХХІІ песен има важна роля – тя съдържа кулминацията в развитието на действието в поемата. В нея се откриват ярко образите на двамата главни герои – Ахил – от страната на гърците и Хектор – от страната на троянците. Те са въплъщение на героизма, смело-стта, войнската чест, стремежа към слава, чувството на справедливост, благородство, готовност за саможертва, вярност към приятели и любов към семейството. И за двамата е най-важно да загинат достойно на бойното по-ле. Но въпреки това двамата са много различни. Тава се дължи на разлика-та в мотивите им да участват във войната. Хектор е съчетал в себе си кра-сотата със смелост и доблест, които са предизвикани от чувството му за дълг към народ и родина. Ахил също е красив и доблестен, но поведението му е продиктувано от стихийни страсти, ярост и отмъщение.