“На тези избори умря политиката. Виждаме, че силни са тези, които владеят добре технологията на изборния процес. Това беше състезание на технолозите, не на личности и политики”, рече в петък президентът Първанов, а в понеделник замина за любимия си Азербайджан. Я за да си поговори с Илхам Алиев, син на Гайдар Алиев, я за да си постреля за последно като държавен глава. Я и двете.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Прав е Първанов. Политиката е мъртва. А кой я уби? Кой вкара технолозите в българската политика, черпейки направо от богатия съветски опит?
Първанов стана президент за първи път през 2001 година, отказвайки да присъства на телевизионните дебати, на които бяха всички останали кандидати за президент. Тоест отказа да говори за това, за което днес иска – за политика. Скри се. Остави другите да се бият помежду си, не каза нищо конкретно, не произведе нито една запомняща се политическа визия. И стана президент.
При втория мандат тактиката беше почти същата. Политически дебати нямаше, технолозите произведоха удобна конструкция, при която най-сериозният опонент на Първанов беше Волен Сидеров, а понеже повечето българи бяха отвратени и не гласуваха, се наложи да има втори тур. Ама и това беше сметнато от технолозите.
На балотажа също нямаше никаква политика, на фона на систематично сатанизирания Сидеров Първанов си спечели, без дори да му се наложи да си отваря устата. Това си беше майсторлък, висше постижение на политическата технология, даже Костов призова да се гласува за Първанов. Каква политика, какви пет лева.
Между тези две действия беше тройната коалиция. Преди изборите на 25 юни 2005 година предварителните анализи сочеха, че БСП е на ръба на абсолютното мнозинство – около 120 депутати. Това криеше поне два сериозни риска, донякъде противоречиви един на друг.
Първо, ако БСП добиеше самостоятелно мнозинство, Станишев щеше вероятно да състави самостоятелно мнозинство и – което беше страхът на Първанов – щеше да се бетонира в партията. Влиянието на президента отиваше на кино, политическите му перспективи – също.
Второ, ако социалистите поемеха самостоятелно управлението, при провал отговорността щеше да се стовари изцяло върху партията и не е ясно дали тя щеше да издържи и този път цяла.
За да не се случи това, тихо и тайно технолозите създадоха всички условия за възхода на “Атака”. Без много шум партията получи близо 300 000 гласа, взети предимно от избирателите на БСП, и, като се тегли чертата, червените останаха с 82 мандата, крайно недостатъчни за мнозинство.
И настана Първаново време. Тройна комбинация. Тройна печалба. Станишев – под контрол, Доган – във властта, президентът има последната дума, триумф на политиката. На Първановата политика.
Всички тези комбинации и хитрости, нескриваната вяра, че както и да гласуват хората, ние след това все пак ще я наредим, както на нас ни харесва, създадоха всеобщо отвращение, насадиха усещането, че политиката не е начин да управляваме заедно общите си дела, а само средство едни, точно определени, хора да узаконяват периодично своята власт.
Затова днес Първанов разправя, че политиката е умряла.
А, стига, бе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар