Любовта при социализма

Текстовете в сборника „Любовта при социализма. Образци, образи, табута” (Център за академични изследвания) показват как усилията на комунистическия режим за директно „психологическо инженерство” биват модифицирани и пренасочвани. Прочетете една от статиите – „Секс по време на социализъм: хигиена, медицина и физкултура” на Георги Господинов.

Възможно ли е любовта при социализма да има някаква особена характеристика, отличаваща това чувство от неговите проявления в други исторически условия? Въпросът е всъщност за това как обществата моделират, оформят, насърчават или ограничават едни или други чувства, как допускат или изключват тяхното изразяване; как чувствата – или поне техните артикулации, които са достъпни за наблюдение – зависят от идеологиите, езика, културните практики, очакванията и моралните норми на съответната общност.

Текстовете, събрани между кориците на тази книга, показват как усилията на комунистическия режим за директно „психологическо инженерство” биват модифицирани и пренасочвани не само от пасивни съпротиви или бракониерски (в смисъла на Серто) тактики, но и от фактори вътре в самата система. Авторите се интересуват от конкретни стратегии и от конкретните условия, които ги канализират или отклоняват от първоначалния им замисъл. Така „системата” се разпада на различни агенти със свои интереси и приоритети, които все пак заедно (във взаимодействие или в противодействие) създават сложната реалност на реалния социализъм и нееднозначното ситуиране на чувствата в нея.

„Любовта при социализма. Образци, образи, табута”, сборник статии, съставителство и редакция Даниела Колева, Център за академични изследвания и изд. „Рива”, 2015 г., 15 лв.

ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

СЕКС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗЪМ: ХИГИЕНА, МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА

Един от възможните разкази за социализма е разказ за отсъствия. Историята на българския социализъм може да бъде описана през различни дефицити. От дефицита на олио, червен пипер, цветни телевизори, дамски превръзки, коли, жилища, през бленуваните корекомски шоколадови яйца, новогодишни портокали, касетофони, търсени на черно от виетнамците, до дефицита на обикновени свободи и права. Там някъде между олиото и свободите стои един друг свенливо премълчаван дефицит – дефицитът на еротическо.

Разбира се, той има своите основания и в една предишна култура.

„Нека подчертаем същественото: българинът изобщо е полово свит. За него половостта не е жизнерадостно състояние…” пише Стефан Гидиков през 1934 г. в известната си статия “Половата свитост на българина като основа на неговия характер”[1].

Тук можем да прибавим и „свенливия реализъм”, който Пенчо Славейков сочи като отличителен белег на българските любовни песни в статията си „Народните любовни песни” (1902). В една сравнителна перспектива той заявява, че „в любовта си българинът не е тъй егоист-мъжкар като сърбина, нито декламатор като гърка, не раб като ромънеца, нито зноен като италианеца и сантиментално хладен като бирокръвния немец.”[2]

През 1932 г. пак във „Философски преглед” Найден Шейтанов публикува статията „Сексуалната философия на българина”[3], разглеждайки (както и в предишни свои текстове) българската еротична космогония, едно тотално „сексуализуване” на природата и света.

Така че проблематизирането  на полето не е приоритет на социализма. Всъщност това, което става силно проблематично при новата идеология и система, е отсъствието на език, с който да се говори за половата любов. Как тя да се обезопаси и пригоди към една тоталитарна държава, която няма да се церемони много с интимното. (Както прави всеки тоталитаризъм.) Впрочем една от първите акции по пречистване на библиотеките и събиране на книги за аутодафето на 10 май 1933 г. в Берлин се случва точно в Института по сексология. Известна е фотографията на маршируващите студенти националсоциалисти от 6 май същата година пред Института, минути преди да нахлуят вътре и изземат за горене книгите и списанията. Още повече, че основателят на института Магнус Хиршфелд е имал нещастието да бъде евреин и хомосексуален едновременно. Известно е, че при аутодафетата в Германия са били подготвяни специални заклеймяващи „огнени речи” (Feuersprüche). „Долу декадентството и моралното разложение” е предвидено да се вика при хвърлянето в огъня на книги от Хайнрих Ман и Ерих Кестнер. И също така „Не на покваряващата душата полова разпуснатост” при книгите на Фройд.

При липса на свой език социалистическата държава бързо е взела езика на Третия райх. Вероятно, без да си дава сметка или по онази невидима, но налична вътрешна логика, че езикът на тоталитарното по неизбежност и по природа е винаги един и същ навсякъде.

За познаващите езика на социализма не е трудно да видят удивителните съвпадения във фрази като „морално разложение”, „покваряващи” и „полова разпуснатост” или „разхайтеност”. С обвинението „морално разложен” по време на т.нар. Хулиганска акция от 1958 г. много младежи са арестувани и директно пратени в лагера „Белене”. В самото начало на годината Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложениелементи”.[4]

В протокол от заседание на Политбюро (26 март 1963), посветено на приемането на „конкретни мероприятия за борба с буржоазното влияние след младежта”, четем следното: „Има една категория млади хора, които водятизцяло паразитен и разгулен живот…  Пиянството ги е опустошило. Блудствуват – най-вулгарно, нахално, безсрамно… Най-покварените, водени от стремежа за забогатяване и лек живот, изменят на Родината…” (навс. курсив мой, Г.Г.)[5]

Разбира се, проблемът не е само в езика, а в репресиите, до които той води, но това би било тема на друг текст.

Докато през 60-те години на ХХ век светът се наслаждава на едно променено отношение към свободата на отношенията, сексуална революция и пр., свенливият български социализъм като че ли продължава да живее в предишното десетилетие. Половата просвета и пропаганда реализира различни публикации, но те остават като че ли в сферата на симулацията, достатъчно неадекватни на ситуацията. Най-често такива публикации могат да се видят в сп. „Жената днес” и сп. „Младеж”. Тук можем да споменем октомврийския брой на „Младеж” от 1964 г. с инициираната там дискусия. Брой, който започва със статията „Ленин за любовта и брака” и завършва с конкретни съвети как се обзавежда домът на младото семейство. Сексуалното си остава табу. Или публикации в списание „Жената днес” (1963) като тази на д-р Петър Милев, научен сътрудник в Педагогическия институт на БАН. В статията си, озаглавена „Проблеми, по които малко се говори”, авторът говори за особените усилия, които „трябва да се вложат в борбата за изкореняването на онанизма, или т. нар. „самотен порок” – полово задоволяване по неестествен начин”. Част от препоръките включват „да се избягват подправките, преяждането, безделието, еротичните възбуди – танци, филми и пр. … Да се избягва колоезденето и ездата.”[6]

Все в същата степен на адекватност са съветите на проф. А.Б. Прайсман в статията му „Хигиена на брака” („Жената днес”, 1967): „Като норма за здрави съпружески двойки се считат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са уморени, допустимо е полово сношение сутрин. Дневното полово общуване не е препоръчително.” [7] Защо дневното полово общуване не е препоръчително, можем само да гадаем. Твърде вероятно поради опасност от нарушаване на трудовата дисциплина, намаляване производителността на труда или поради жилищната криза, която така или иначе не позволява полов живот денем.

В едно сравнително изследване върху сексуалното образование и младежта в Източна Европа, публикувано през 80-те години, Волф Ошлиз сочи България като най-драматичния случай на несъответствие между преживяния сексуален опит, силните обществени табута и противоречивите партийни политики, което води до широко разпространена липса на теоретично сексуално познание сред младите.[8]

МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ИНТИМНО

В самия край на 70-те сред дефицита на еротическо излиза една книга, която сякаш идва да навакса ускорено „липсата на теоретично сексуално познание” сред млади и стари. Става дума, разбира се, за „Мъжът и жената интимно”[9]. Тя бързо се превръща в колективно споделена тайна, guilty pleasure, секретен наръчник, самоучител, домашен лекар, първи стъпки в половата любов, част от билдунгсромана на последните юноши от соца[10]. Илюстрациите вътре са съзнателно дееротизирани, по-скоро това са графики и схеми, дадени в „напречен” или „надлъжен разрез”. Така например известната фиг. 14 (с. 70), която би следвало да представлява същинското съвкупление, повече наподобява устройство на двутактов двигател на мотоциклет „Балкан” или разфасована телешка плешка. Надписът отдолу е красноречив: „Съединени полови органи на жената и мъжа (надлъжен разрез).”[11]

Можем да си представим дефицита на подобна литература, след като въпреки описаното тази книга е малък пробив в студената война между социализма и секса. Книга, която трябва да образова няколко поколения, да стопи семейните ледове и отвори приказка за „лечение на половата студенина” и други смущения. Включително да зададе въпроса „Виновен ли е мъжът за незадоволяването на жената?”, който преди това не стои с такава сила, ако влезем в езика на времето. Тази книга свърши доста работа за подрастващите от времето на късния соц. Всеки, тайно посягал към нея, вероятно задълго е останал смутен каква сложна, проблемна и чисто медицинска работа в крайна сметка е сексът.

„Мъжът и жената интимно” е книга с особен статут. Книгата, която може да се намери в почти всеки български дом от онова време, добре скрита на горния заден ред в библиотеката. Една от трите „домашни библии” заедно с „Наша кухня” и „Съвети на домашния майстор”, но за разлика от тях обитаваща тъмната, свенлива страна на образцовия дом. Истински бестселър, с няколко издания, първото от които през 1979 г.[12] Автор е д-р Зигфрид Шнабл, известен сексолог и психолог от ГДР. Преводът е направен по деветото преработено немско издание, което показва голямото й търсене не само в България. Излиза в ДИ „Медицина и физкултура” в поредицата „Десет книги за семейството и дома”. В тази поредица за следващата 1980 г. са анонсирани още „Красива всеки ден”, „Съвети на домашния лекар”, „Домашен майстор”, „Жилището – обзавеждане, интериор и двор”, „Умеете ли да се обличате”, „Изкуството да готвим” и пр.

Самото подзаглавие на книгата гласи „Проблеми на нормалния и смутения полов живот”, сякаш за да ни смути още в началото и да не останем с впечатление, че сексът може да бъде нещо приятно и безпроблемно. И наистина две трети от книгата се занимава с „Половите смущения и борбата с тях”, смущения в мъжката потентност, отклонения в половия живот, предпазване от бременност и пр. Една от главите носи недвусмисленото заглавие „Възможности за лечение на хомосексуалността”. Въпреки това трябва да кажем, че изследването на Шнабл звучи твърде разкрепостено и далеч по-адекватно от други родни разработки по темата, на което се дължи и успехът му. Но тук ще загърбим леко самото съдържание на книгата (да не забравяме, че тя все пак е по-представителна за източногерманския дискурс), за да видим тукашното справяне и обговаряне на полето.

Българското издание на „Мъжът и жената интимно” е снабдено с обезопасяващ предговор, подписан от проф. Големанов, директор на Института за здравна просвета. Внимателният прочит на този не повече от страничка и половина въвеждащ текст към книгата казва много неща за това по какъв начин социализмът (в неговия български случай) се опитва да помести половата любов в своя свят. „Сексуалният живот на мъжа и жената ебиологично обусловен и социално моделиран. Той представлява една обективна реалност, която заема важно място в личния и обществения живот на хората.” (к-в мой, Г.Г.)[13]

Така още в началото идеологическата рамка малко тромаво и неадекватно дисциплинира убегливото поле на половото. Биологичното, социалното и обективното бързат да обезопасят, да оградят от възможни попълзновения на субективното, асоциалното и разрушителното, които винаги дебнат по този въпрос. Всякакви чувства, като любов, също са изпаднали от това да „обуславят” по някакъв начин половия живот. Така соц-езикът се опитва да бъде асептичен и инструментален, да сведе всичко до биология, обективна реалност и най-вече социална моделираност. По-нататък става дума за това, че необосновано „нашата пропагандна и възпитателна дейност” пренебрегва въпроса за сексуалното възпитание, тъй като дадени явления „обективно съществуват”. (Обективното в случая се превръща в обсесия.) Премълчаването им ще означава „отказ от задълженията ни за социалистическо моделиране на сексуалните отношения”. Да отбележим това тънко преливане от „социално моделиран” към „социалистическо моделиране”. Всичко това в рамките на един, първия, параграф на текста. Какво представлява социалистически моделираното сексуално отношение и по какво то се отличава от капиталистическото, е явно свръхзаданието на здравната пропаганда по половия въпрос.[14]Държавата през съответните институции си е вменила задължението да моделира по социалистически сексуалните отношения. Как това става на практика и дали тя има капацитет да го прави, е друг въпрос. По-скоро се ограничава до редица забранителни процедури и стряскащи предупреждения за опасностите, които дебнат при половия живот, ако не е социалистически моделиран. Опасността, раздута до крайност в учебниците по биология и оскъдните брошури на Министерството на народното здраве, намира бегло място и в този предговор. Макар че тук притеснението е друго, по-скоро чисто идеологическа загриженост от „набирането на некомпетентна информация от страна на младите посредством различни „нелегални” канали”. Институциите все пак са си давали сметка за това вторично набавяне на дефицитна информация. Прави впечатление, че младите са прицелната група на тази книга (макар половият живот да е нещо, което засяга по-широка възрастова група). И разбира се, като става дума за млади и за полова просвета, няма как да се мине без писмото на Тодор Живков до ЦК на ДКМС. Като „свещен текст” то може да свърши работа при всякакви ситуации, включително и за нуждите на половата просвета. Следва цитат от писмото: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлага на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите. Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения.”[15]

Така вече половият въпрос е „допуснат” или по-точно „спуснат” за разглеждане отгоре, и то от най-високо място. И „от тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура”…” Едва тук, за първи път в целия предговор, се споменават авторът и неговата книга, след всички уговорки и „позволението” от първия човек в държавата. Следват няколко думи за изследването и отново в самия край като двойно подсигуряване четем:

„Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.”[16] Премълчаното, което диктува тези думи, лесно може да бъде изведено. То явно привижда половото като изначално безнравствено, лишено от любов към човека (!), с ниска етичност и ясна тенднеция към разрушаване на семейството.

Така свършва този кратък текст, образцов за липсата на език, за объркването, страховете и неразбирането на институцията около това трудно поддаващо се на „социалистическо моделиране” нещо – половата любов. Разбира се, тук трябва да споменем и семейството с неговата особена култура на премълчаване, трудния разговор вътре в него по тези теми. Една особена смес между патриархална свенливост и социализъм, която условно можем да наречем патриархал-социализъм.[17]

Популярната пропаганда и половата просвета от онова време по-скоро цели да отклони вниманието на младите от секса, да го представи като пълно с ужасни последствия. Не да упъти, а да отпрати. Да стресне и предпази от половото, вместо да образова. Разговорът за сексуалните отношения, който уж все се опитва да се състои, всъщност никога не намира адекватния си език. Лута се между здравата биология, медицинския дискурс на надвисналите венерически болести и една квазиромантическа представа за любовта при социализма. Показателно е, не само в метафориката на имената, че малкото книги, засягащи сексуалните отношения, излизат в издателство „Медицина и физкултура”. А брошурите, напътстващи първите сексуални трепети, като „Половото възпитание на подрастващите” на водещия в областта д-р Т. Бостанджиев се издават от Хигиенно-епидемиологична инспекция, гр. Ямбол[18]. Впрочем една трета от тази тънка брошура е посветена с дарвинистка последователност на безполовото размножаване при едноклетъчните, на естествения и полов отбор, оттук на хомосексуалното като аномалия и перверзно състояние. Следват теми като „Рискове на лекомислието”, „Венерични болести”, „За мастурбирането”…[19]

Някъде там, между хигиената и епидемиологията, между медицината и физкултурата лежи несъстоялото се (или несъстоятелно) полово просвещаване на социализма, малка част от други несъстояли се неща.

Текстът е четен на семинара „Любовта при социализма” в ЦАИ, София и публикуван в едноименния сборник, съставителство и редакция Даниела Колева, ЦАИ, Рива, 2015

---

[1] Гидиков, Стефан. Половата свитост на българина като основа на неговия характер. // Сп. „Философски преглед”, 6, 1934, кн. 2, с. 123-132.

[2] Славейков, П. П. Събрани съчинения в осем тома. Т. 5. Критика и обществени въпроси. Очерци. Пътеписи. С., 1959, с. 113.

[3] Шейтанов, Найден. Сексуалната философия на българина. // Сп. „Философски преглед”, 4, 1932, кн. 3.

[4] Вж. Б. Скочев, Хулиганската акция и победата на социализма, http://desebg.com/2011-01-13-09-29-27/860-2012-08-27-07-33-14)

[5] http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel7t4/f1bop6ae5092.pdf

[6] Милев, Петър. Проблеми, по които малко се говори. // Сп. „Жената днес”, 1963, бр. 8.

[7] Прайсман, А. Б. Хигиена на брака. // Сп. „Жената днес”, 1967, бр. 6.

[8] Taylor, Karin “Let’s Twist Again: Youth and Leisure in Socialist Bulgaria”, Wien 2006, p. 136

[9] Шнабл, Зигфрид. Мъжът и жената интимно. Преведе от девето преработено немско издание д-р Ото Златарев. София: ДИ „Медицина и физкултура”, 1979.

[10] През 2008 г. един от форумите на сайта bg-mamma.com започва разговор около тази книга, който потвърждава особената й популярност тъкмо сред тогавашните деца и юноши. „Ами не знам за какво точно са я купували майка и татко, но определено не е било с цел да образоват мен и брат ми. Чели сме я тайно, но бяхме доста по-малки от възрастта, в която можеш да прилагаш каквото и да било от там на практика.” (pasinet)
“Бях на осем, когато я открих в домашната библиотека, прилежно подвързана с обикновена магазинерска хартия. Сигурно за да не се вижда заглавието. Прочетох я с голям интерес. Мисля, че за мен беше полезна по онова време. Особено в частта за отклоненията.” (саня)
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=306580.0;all

[11] Помня, че имаше разрез на двойка в мисионерска поза… голямо зверене и дискусии беше кое какво е …. добре, че малко по-нататък намерихме по-образователни списания със снимков материал. (Labrador)
Вж: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=306580.0;all

[12] Всъщност първото оригинално немско издание е от 1969 година.

[13] Големанов, Хр. Предговор. В: Шнабл, З. Цит. съч., с. 5.

[14] По същото време една от брошурите на МНЗ, която се разпространява масово и безплатно, носи ключовото заглавие „Половата хигиена на социалистическата девойка”. Явно за авторите и чиновниците от съответния отдел не е трудно да си представят, че капиталистическата девойка има различна полова хигиена, може би и полова система.

[15] Големанов, Хр. Цит. съч., с. 5.

[16] Големанов, Хр. Цит. съч., с. 6.

[17] „За мен лично в частта, където бяха описани проявленията на различните модели венерически болести: бактерии, гъби… до най-страшните.   В ония ми ти времена, ми беше най-лесничко да се консултирам с книжката… вместо с майка ми – ходи обяснявай… така и така ще ме засили на лекар, друго си е да отидеш при него все пак поуспокоена , че не е трипер… например .” (magesta)
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=306580.0;all

[18] Т.  Бостанджиев, доктор на мед. науки. Половото възпитание на подрастващите.  Ямбол: Издава Хигиенно-епидемиологична инспекция, отдел „Здравна просвета”, 1978, 18 с.

[19] Дори учебникът по биология за 8 клас потвърдждава това подозрение. Ранните полови връзки неминуемо водеха до гонорея (трипер) и сифилис. Сифилисът е описан детайлно с трите си стадия – от раничките, през обрива до необратимото загниване на тъканите. Никъде обаче в този урок не се споменава за наличието на презервативи. Дефицит, свян или недопускане, че комсомолецът може да има помисъл за полов живот. (Биология. Учебник за 8. клас на единното средно политехническо училище. София: ДИ „Народна просвета”, 1980, с. 138-139.

Facebook свалка

Ей на това му се вика майсторлък! :))

Отслабва ли половинката, значи кръшка!

Kойто живее в щастлива връзка, има по-голяма вероятност да се закръгли, отколкото ако живее сам. До този резултат са стигнали социолози от университета в Хайделберг, след като изследвали 200 души на възраст между 16 и 55 години.

Основна причина за този феномен е, че при търсене на партньор по-високо се котират слабите и затова онези, които все още не са намерили половинката си, пазят линия, за да се котират по-добре

"Когато конкуренцията при търсене на партньор е голяма, хората без партньор се стараят да бъдат колкото се може по-атрактивни, а това включва и стройната линия", обосновават се учените.

Те стигат дори по-далече - ако в рамките на едно партньорство един от двамата внезапно започне да отслабва, това може да се интерпретира като подготовка за напускане на връзката или най-малкото за изневяра.

Разбира се, загубата на килограми може да има най-различни причини, но и старанието да сме атрактивни пред другия пол не е маловажно.

Външният вид има значение не само при намирането на партньор, а и при кариера в работата. Тази сатанинска за феминистките теза защитава пък в последната си книга социоложката Кетрин Хаким. Академичната дама от Лондон е кръстила творбата си "Еротичен капитал".

Това, което доскоро минаваше за сексапил и не бе гледано с добро око, ако с него се злоупотребява на работното място, вече има ново име, което го превръща в желано качество.

Еротичният капитал е даден на някои от бога, но той може и да се тренира, смятат социолози.

Хаким определено нарушава табу. Явно нито квотите, нито шестиците са толкова решаващи за кариерата на една жена, колкото добре оформеното и добре "поднесено" деколте. "Признание се получава чрез образование. Да се държиш сексапилно също изисква доста учене", смята Хаким.

Към еротичния капитал не принадлежат само добрите физически данни. Те даже са по-скоро второстепенни. По-важни са жизненост, поведение, красота, чар, енергичност. Това са плюсове за всяка жена. По принцип всяка колежка притежава онова, което колегите й искат да имат, доста прагматично обяснява феномена Хаким. Въпросът е как тя ще го изтъргува.

Сексуалността или секси излъчването е само една от общо 7 компонента на еротичния капитал. Но тя не е по-маловажна от професионалната квалификация.

При мъжете е различно. Онези, които искат да направят шеметна кариера, също се управляват от тестостерон, но го използват за агресивно поведение. Те обличат бронята си - стягаща вратовръзка, риза, костюм, тъпчат джобовете си със святкаща и писукаща модерна техника, правят два пъти повече работни часове от останалите и се хранят с цифри и анализи. Типове, които определено имат нужда от секс за отпускане.

Факт е, че разликите между половете са огромни, разбива още едно табу на феминизма Кетрин Хаким. "Мъжете и жените имат фундаментално различни нагласи. Но това някак си упорито продължава да се замита под килимчето", възмущава се социоложката.

Често в офиса тайното върховенство има не кариеристът с блестящите постижения, а колежката с разкошна дълга коса и чаровна усмивка. Тя има много повече власт над останалите в офиса, отколкото и най-деспотичният шеф.

Жената има оръжия, които мъжът няма.

Всичко е въпрос на това дали и как ги използва. Дамите в офиса са по-концентрирани върху ефекта, който оказват върху околните, отколкото мъжете. Помощници в това са им класическите оръжия грим, високи токчета, фитнес, подходящи дрехи, пластична хирургия. И сексуалността като такава, заключава Хаким.

Още през 2007 година американски учени обърнаха всички клишета за половете наопаки, точно както сега това прави и Кетрин Хаким, като започнаха да говорят не за сексуално подчинение, а за сексуалната власт на жените. Мъжете винаги страдат от сексуален дефицит, жените ги управляват, като се възползват от това, писа специализираното списание Current Directions in Psychological Science.

Жените имат предимството да избират най-добрите, образовани и красиви екземпляри сред мъжете около тях. Така те могат да предадат добри гени на децата си. Това от милиони години е така и няма причина точно сега да се промени, смятат учените. Защо точно в професията старите порядки да не важат?

Разликите в постиженията на двата пола са резултат единствено от хормоните, смятат някои психолози. Благодарение на тестостерона мъжете правят стремглави кариери и постигат големи успехи, но и благодарение на хормоните те се самоубиват по-често, умират в катастрофи по-често, прекъсват училище или остават без работа.

Мъжете са екстремни, те или са горе, или долу.

Жените се движат превъзходно в освободената идеална среда.

Разбира се, че и жените искат да са на топпозиции, но те никога няма да заемат 50% от ръководните места, убедена е канадската психоложка Сюзън Пинкър.

Дамите предпочитат и коренно различни области за развитие като комуникации, а не например металообработването. Жените предпочитат Шекспир пред наночастичките, работят с удоволствие с хора, а не с машини и цифри, стават учителки и лекарки, а не компютърни инженери.

Парите при тях рядко са водещ фактор за израстване в кариерата. Те предпочитат да ги харчат, а не да ги изкарват, убедена е Хаким. Според нея тенденцията в днешно време не е толкова завладяването на мъжки професии от страна на жените, а осъзнаването на мъжете, че еротичният капитал помага в кариерата. Затова и все повече мъже залагат изключително много на външния си вид.

СЪВЕТИ ЗА ДАМАТА

1. Не се правете на мъж, дори и да работите в миннодобивната промишленост. Залагайте на женското у вас, именно то ви отличава сред всички конкуренти мъже.

2. Сексапил не означава секс! Внимавайте как се обличате. Закопчана догоре сива риза и равни мъжки обувки са точно толкова табу, колкото и прозрачна блуза, показваща максималното от гърдите. Загатвайте, но не разсейвайте.

3. Гримът - да, но с мярка. Силен фон дьо тен, изкуствени нокти и мигли - това изглежда не на място в офиса и ще ви вземат за некомпетентна. Лек руж, подходящо червило и туш на миглите обаче помагат да изглеждате винаги свежа и енергична, дори и да не се чувствате точно така.

4. Усмихвайте се! Така със сигурност ще спечелите всички на своя страна. Не показвайте киселото си настроение, бъдете приятна за колегите и така те охотно ще ви пуснат да заемете някоя и друга позиция по-нагоре.

5. Дозирайте. Бъдете добър сътрудник и откликвайте на молби, но поставете граница. Не се превръщайте в момиче за всичко. Кафе всеки може да си направи сам, годишния отчет обаче - вероятно не.

6. Спазвайте изрядна хигиена. Дори и да не сте с изряден грим, а дрехите да не са последна дума на модата, ако миришете винаги свежо и приятно, ще ви предпочитат. Душ всеки ден и подходящ парфюм, нанесен умерено, са първите стъпки към сексапила. Едва след тях може да се концентрирате върху високия ток и полюшващия се ханш.

Мисли за любовта от Петър Дънов

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки.

Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

Ако прекалено силно обичате един човек, ще му причините вреда. Като мислите само за него, вие го правите неспокоен, защото с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен.

Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост.

Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.

Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.

Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.

Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.

Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.

Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.

Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.

Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.

Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.

Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца.

Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.

Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.

Любовта е вечният стремеж на две души.

Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.

Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.

Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.

Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.

Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.

Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.

Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.

Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Любовта не обича никакви оплаквания – това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува – слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!”

Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.

В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.

Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.

Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.

На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.

Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.

Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.

Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.

Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.

Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.

Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.

Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.

Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.

Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.

Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.

Любовта е връзка на човешката душа с Бога.

Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот.

За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.

За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.

Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.

Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат.

За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.

Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.

Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.

Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?

Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено.

Ако божественото работи в един човек, ти непременно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия.

Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!” Само така Любовта може да опази живота.

Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш.

Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен натиск.

Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.

Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му.

Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.

Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.

Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив.

Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.

Човек може да те обича, докато му даваш свобода.

Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.

Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал.

Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.

Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.

“Жена” от санскритската дума „зео” означава „живот” на български. „Мъж” произлиза от санскритската дума „манас”, което означава същество, което мисли.

Мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Женитбата е необходима, за да се развиват и мъжът, и жената, да придобиват нови качества и да изучават законите.

Ако мъжът удари една жена, тогава ще дойде голямата астрална змия-жена, и ще му даде такъв урок, че с години ще го помни.

Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!

Мъжът представя главния мозък в човек, чрез който е свързан с външния свят. Жената представя слънчевия възел, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез слънчевия възел или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от онова, което възприема чрез главния мозък.

Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият – учител. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: „Аз не обичам да се подчинявам!” Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш.

От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.

Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.

Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.

Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.

Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.

Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си.

Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.

Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.

Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее.

Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си.

Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.

Ако сте поканили веднъж любовта да се качи на гърба ви, трябва да я занесете до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пак ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Издръжте докрай.

Вярвайте само в любовта, която дава.

Ако искате да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на силните, искрени желания на човек, които излизат от неговата душа.

Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.

Стойте на такова разстояние един от друг, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече отколкото трябва, те не могат да се търпят.

Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов.

Обичайте, без да очаквате да ви обичат.

Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се проявява както той разбира.

Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.

Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.

Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

Спрете ли се под сянката на някой човек да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Човек човека не може да ощастливи.

Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас.

Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват.

Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.

Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.

Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.

Плътта е вашият стар живот, от който не можете да се освободите. Ако поискате да се освободите, вие ще спрете еволюцията си и ще си заминете от този свят. Старият живот, плътта, вие не можете да пренебрегнете.

— Петър Дънов, “Няма престъпна любов”

СЕДЕМ СТАДИЯ НА ЛЮБОВТА, СПОРЕД АЮРВЕДА

Мислите си, че някъде има принц или принцеса, половинка или половин, с когото едно – срещате се, две – влюбвате се, три – жените се, четири – заживявате щастливо? А всичките предишни неуспехи – те са затова, защото не е била вашата половинка? Ето какво е мнението по този въпрос на Ведите и доктора-аюрведа Игор Иванович Ветров. И така, седем стадия на любовта ( по д-р И.Ветров)
Първи стадий – стадий на съзерцание. В този момент човек още не знае, че обича. Той просто чувства, че го привлича другият човек, че иска с него(нея) да се вижда по-често, привлича го общуването с него(нея), близо до него(нея) просто му е добре.
Рядко това чувство възниква в двамата едновременно. Обикновено то възниква в единия и пред него стои божествената задача да предаде тази искра на другия човек и на целия свят.
Вторият стадий – стадий на инициация. Думата “инициация” е добре позната на много хора и често означава съвсем различни процеси. В дадения случай “инициация” означава “пробуждане на любовта в своя възлюбен (възлюбена)”. В този момент любовта започва да се осъзнава. Анахата-чакра се отваря. Човек мисли за обекта на своята любов и насочва към него своята енергия. И в другия човек – обекта на любовта – също започва да се отваря сърцето (Анахата-чакра) и в него също започва стадия на съзерцание.
Първият и вторият стадий продължават 1-2 години.
После настъпва третият стадий – стадият на отваряне на сърцето. В този момент следва да се говори и за двамата – вече не само за единия, както в първия и втория стадий. Сърцето и у двамата вече е отворено. Те са най-щастливите хора. Енергията на Свадхистхана-чакра започва да се изкачва нагоре. Двамата започват да общуват със сърцата си не само един с друг, но и с всеки. А това означава, че любовта се пробужда и в околните. В обичащите хора се случва включване към най-високите/фините енергийни източници във Вселената. Влюбените пишат стихове, говорят възвишени думи, летят.
В този стадий възниква и още един интересен момент – създава се вътрешният свят на тези двама души. В този свят те се наслаждават един на друг, те постоянно искат да се виждат, раздялата за тях е много трудна. Ако те не пожелаят, в този свят никой друг няма да бъде допуснат. И всъщност там никой не бива да бъде допускан – нито приятели, нито приятелки – никой! Всеки страничен човек, с когото влюбените споделят своите чувства, може осъзнато или неосъзнато да им завиди, да изпотъпче цветята в прекрасната градина. Представете си, ако страничните хора са много? От тази градина, от тази любов изобщо нищо няма да остане.
Може да изглежда, че има противоречие с предишния абзац, където се казва, че влюбените пробуждат любовта и в другите хора. А изведнъж се казва, че не бива никого да допускат в градината на своята любов. Но на практика противоречие няма. Влюбените светят с особена светлина. И тази светлина те разпространяват на цялото свое обкръжение. И това е достатъчно! От тази светлина на всчики наоколо вече им е добре, макар и често те да не разбират защо. Не е нужно допълнително с думи да се обяснява на всеки, че ето дошла е любовта, че има вече любим човек, че ето ние с него (нея) и т.н. Не е нужно да се съобщава даже факта за любовта, още повече не бива да се говори за някакви подробности, касаещи единствено двамата.
Четвъртият стадий е стадия на съприкосновението. Този етап се явява препъникамък почти за всички. Тук се казва, че в съвременното общество практически отсъства култура за преминаване през този стадий на любовта.
За да се ориентираме в този стадий, ще бъде полезно да разгледаме въпроса за половинките. Всеки човек интуитивно желае да намери своята половинка. Но битува мнението, че в целия свят половинката е само една. Това не е така. Половинките не се раждат, те се превръщат в такива.
Нали симпатията, любовта към конкретен човек възникват не просто така. Нали тя не възниква подред към всеки един на улицата. И това означава, че човекът, към когото е възникнало чувството на любов, вече притежава възможност да се превърне в половинка. Половинките трябва да бъдат сътворени. Това се случва именно в стадия на съприкосновението. Двама души трябва да открият колкото може повече точки на съприкосновение един с друг.
Тук битува още едно мнение, че хората трябва максимално да си приличат и тогава, казват, ще им бъде по-лесно да открият точките на съприкосновение, а в противен случай ще ги търсят цял живот и така и няма да ги намерят.
Но всъщност идеални могат да бъдат взаимоотношенията, когато хората най-малко си приличат. В този случай те могат взаимно да се допълват, да си дават един на друг нови качества, да се развиват един друг. Разбира се, трябва да се отчита, че хората се намират на различно ниво на съзнанието. При създаване на взаимоотношения е необходимо хората да се намират на едно и също ниво на взаимно разбиране, за да имат общ език, иначе те просто няма да успеят да се разберат и да намерят тези точки на съприкосновение. Тоест, приликата трябва да бъде в еволюционен смисъл, а не на някакво външно ниво.
Четвъртият стадий продължава 4 години.
За тези четири години трябва да бъдат намерени точките на съприкосновение на всички нива – духовно, психологическо, ментално, социално, чувствено, физическо. Докато не се е състояла стиковка на тези нива, преходът към следващия стадий е невъзможен.
Най-страшното е, че хората не знаят това и търсят точките на съприкосновение стихийно. Те могат истински да се скарат. Думата ‘истински’ тук е употребена не случайно. Ако двама души действително се обичат, то те действително не могат да се обидят един на друг, но е допустима игра на обида. Истински те не могат да се обидят, защото нямат някакви изисквания, не се подразбират някакви претенции. Любовта приема човека такъв, какъвто е.
Но в четвъртия стадий се изяснява, че на единия се харесва едно, а на другия – друго. И трябва да съумеят да се разбират един друг, в какво може да се отстъпи, на какво да се настоява. Да, тук може да се играе на обида. Но именно да се играе! В никакъв случай не бива да се караме с любимия човек истински.
И ето тук с пълна сила проявява себе си главният враг – страстта.
На третия стадий, за който говорихме по-горе, се създава вътрешния свят на влюбените. В този момент възниква и страстта. Древните са казвали, че страстта трябва да бъде слугиня на любовта, но в никакъв случай обратното. В никакъв случай не бива да се допуска страстта в създадения вътрешен мир на двама влюбени. Не бива да се допускат страстни отношения.
Тогава четвъртият стадий ще бъде преминат без всякакви проблеми. Неизвестно защо съвременните хора считат за свой дълг колкото може по-бързо да сигнат до леглото. Това означава единствено това, че енергията ще бъде хвърлена в сексуалния център, отварянето на сърцето няма да се случи и няма да има не само никакво подмладяване, но и самата любов, която е възникнала, ще бъде потъпкана/смачкана от тази страст.
Естествено, при затворено сърце четвъртият стадий няма да бъде преминат. Влюбените, сега вече бивши, ще натрупват претенции един към друг, недоволство, нежелание да си правят отстъпки. Като правило, на този етап хората се разделят (това е известната статистика за разводите) и ще бъде чудо, ако в дадената ситуация се появят и деца. Ако вече са се появили и деца, то ще се появят “семейните окови” – семейство по необходимост, по задължение (вникнете в смисъла на думата “окови”).
Така че, за да бъде преминат успешно четвъртия стадий, най-важната препоръка на Аюрведа се заключава в това, да не се поддаваме на страстта в първите четири години от съвместния живот, докато не бъдат намерени всички точки на съприкосновение. Докато не бъде преминат четвъртия стадий да не се встъпва в сексуални отношения.
И тук ще бъде необходимо да се погледне под друг ъгъл на навяащите ужас древни обичаи да се женят деца. Косите на съвременния човек настръхват от историческите разкази, как са омъжвали 12-14-годишни момичета. Сега хората мислят, че това е било издевателство над деца, че момичето още не е готово за сексуален живот. Но малцина знаят, че това се е правило специално. Мъжът в древните времена се е женил на 25 години за 12-14 годишно момиче. И до достигането й до 18-годишна възраст и дума не е можело да става за някакъв сексуален живот! Но затова пък влюбените са преминавали без проблеми четвъртия стадий на съприкосновение и са съхранявали любовта и верността един към друг до края на своите дни!
Сега ние с вас не говорим за това, че страстта трябва да се удържа много години. Ще бъде напълно достатъчно тя де се победи поне един път. Ако страстта е победена поне един път, то тя завинаги става слугиня на любовта – което е и нужно да се постигне.
И още една сериозна опасност стои пред влюбените в четвъртия стадий – това е доминирането на жената над мъжа.
Петият стадий – стадият на творчество. Съглано древните писания именно на този стадий трябва да се създаде семейство и да се раждат децата. Ако четвъртият стадий не е преминат, то семейството или се разрушава, или хората са нещастни в брака.
Ние с вас говорихме по-горе за продължителността на някои стадий. Още един път обръщам внимание, че продължителността на стадиите изобщо не означава, че сроковете се сумират един след друг и ще мине половин живот, преди хората да преминат поне четири стадия – изобщо не. Много стадии могат да текат едновременно един на друг – първите четири със сигурност.
Но ако за указаното време съприкосновението между двама души не се получи, то изобщо никога няма да се получи. Но няма да се получи именно с този човек. Възможно е с друг, а друг непременно ще има, трябва само да сме готови за това, с друг всичко ще се повтори отначало. А по-лек или по-труден ще бъде пътят с другия човек, зависи вече от нивото на осъзнаване на предишните ситуации.
На етап сътворяване на вътрешния свят на двамата е още по-защитен. Както и преди в него не бива да се допуска никой. Този свят съществува единствено за двамата обичащи се.
Обаче, в този вътрешен мир могат да влязат вече и децата. Но децата в този свят са гости. Попадайки в тази градина, отгледана от двамата на предишните етапи на отношенията, детето ще се потопи в атмосфера на любов.
Целият гореописан път ще се стори на някого сложен и дълъг. Колко е привлекателно изказването “Ако обикнете Бога, значи ще обикнете всички”. Това е вярно. Но как точно да обикнеш Бог? Хората, обичащи Бога истински, а не само на думи, за цялата история на човечеството не са чак толкова много. Те са известни и обявени за светци. За всички останали съществува единствено пътя, за който говорим.
Нужно е отначало да обикнем конкретен човек, да намерим с него точките на съприкосновение на всички нива на съществуването, да създадем семейство и деца. И чак след това, преминавайки през всички тези стадии, човек може да твърди, че обича бога. И за него това няма да са празни думи. И само тогава човек може да премине на следващия стадий на любовта.
Шестият стадий - това е стадият на саможертвата.
На този етап влюбените са готови да отдадат един за друг всичко, даже живота си. На този етап Съдбата дава ситуация, в която се проверява дали човек е готов да отдаде всичко.
Ако този стадий е преминат, настъпва последният.
Седмият стадий – стадият на любовното съвършенство (на любовната хармония)
Когато е достигнат този стадий означава, че любовта на тези двама влюбени никога няма да изчезне. Даже когато в следващия живот те се окажат на различни краища на планетата, то те непременно ще се намерят. И ето, тук ние с вас се срещаме с ново явление.
Помните, по-горе ние говорихме за половинките. И казахме, че половинките се създават и че половинките могат да са повече от една. За повечето хора това е вярно. Но това правило не важи за единични щастливци, които са съумяли да преминат в някой от животите всичките седем стадия. За тях половинката е само една.
Тук вече се говори за кармическа половинка. Още веднъж уточнявам, че хората, достойни за кармическа половинка не са чак толкова много. Такива хора вървят от живот в живот винаги заедно. Във всеки нов живот те отново преминават тези стадий на любовта, но почти мигновено. Такива хора много трепетно се отнасят един към друг и са винаги заедно от началото до края.

Любовни съвети за мъже

Защо те мразя...

Мразя те .. Мразя , начина по който ми говориш .. Мразя , когато се смееш .. Мразя , когато ме караш да плача .. Мразя , когато
говориш с "приятелите " си за мен и се правиш , че ти е все едно .. Мразя те затова , че всяка вечер и всяка сутрин си в мислите ми .. Мразя те затова , че и през деня не мога да мисля за нищо друго освен за теб .. Мразя те затова , че се правиш , че ти е все едно .. Мразя гласът ти , когато казваш , че не ти пука за нищо .. Мразя очите ти , когато ме гледаш и лъжеш макар да знам истината .. Мразя начина по който ме хващаш със силните си ръце за да ме успокоиш , когато съм бясна .. когато съм на ръба на пропастта .. когато плача .. Мразя те затова , че ти ме докарваш до този ръб .. Мразя те затова , че ме караш да изглеждам глупачката в очите на другите .. Мразя те затова , че само , когато ме целунеш забравям , че преди това съм искала да ти кажа край .. Мразя те .. Мразя те .. Мразя те затова , че ти прощавам всяка твоя грешка .. Мразя те затова , че ме познаваш прекалено добре и знаешш слабите ми места .. Мразя те , когато ме ревнуваш от най-малкото нещо .. Мразя те , когато хванеш ръката ми и аз изтръпвам .. Мразя това , че само и единствено ти ме караш да се чувствам добре дори в най-лошия ден .. Мразя и устните ти .. с които целуваш моите .. Мразя те затова , че съм готова на всичко в теб .. Мразя те за това че си ми ВСИЧКО ..Мразя те почти толкова колкото те ОБИЧАМ .

КУЧКАТА ЛЮБОВ

КУЧКАТА ЛЮБОВ

/Цветан Бошев/

Любовта се сви, като кучка в каручка,
отдрумя макадама към други адреси,
след като моя бе сляпом налучкала,
и от раменете ми - лапи провесила.

Нищо ново под слънцето древно,
ала скимтежът й алтово оехтя
неозвучени колиби душевни,
в нелизнат епител - език овъртя.

Сбогом, ласкаво мое утробие,
наслука, недослучила ми се, случке!
От празнотата, която ме глòби,
дано запомня, че любовта е кучка!

40 правила за любовта

1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си - едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престаши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запад, север, юг - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

11. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

12. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.

16. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола извън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки да е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

24. Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25. Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите - не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28. Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29. Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти - това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.

30. Истински суфист е онзи, който и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение, че изобщо нямаш “Аз” ? Как е възможно изобщо някои да осъжда при положение, че има само Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си така, че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай на другите никога. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиши.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение, не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34. Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила - сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.

35. На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време да обича, и време да умре.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един, единствен ден в живота ни е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39. Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40. Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!