Любовта при социализма

Текстовете в сборника „Любовта при социализма. Образци, образи, табута” (Център за академични изследвания) показват как усилията на комунистическия режим за директно „психологическо инженерство” биват модифицирани и пренасочвани. Прочетете една от статиите – „Секс по време на социализъм: хигиена, медицина и физкултура” на Георги Господинов.

Възможно ли е любовта при социализма да има някаква особена характеристика, отличаваща това чувство от неговите проявления в други исторически условия? Въпросът е всъщност за това как обществата моделират, оформят, насърчават или ограничават едни или други чувства, как допускат или изключват тяхното изразяване; как чувствата – или поне техните артикулации, които са достъпни за наблюдение – зависят от идеологиите, езика, културните практики, очакванията и моралните норми на съответната общност.

Текстовете, събрани между кориците на тази книга, показват как усилията на комунистическия режим за директно „психологическо инженерство” биват модифицирани и пренасочвани не само от пасивни съпротиви или бракониерски (в смисъла на Серто) тактики, но и от фактори вътре в самата система. Авторите се интересуват от конкретни стратегии и от конкретните условия, които ги канализират или отклоняват от първоначалния им замисъл. Така „системата” се разпада на различни агенти със свои интереси и приоритети, които все пак заедно (във взаимодействие или в противодействие) създават сложната реалност на реалния социализъм и нееднозначното ситуиране на чувствата в нея.

„Любовта при социализма. Образци, образи, табута”, сборник статии, съставителство и редакция Даниела Колева, Център за академични изследвания и изд. „Рива”, 2015 г., 15 лв.

ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

СЕКС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗЪМ: ХИГИЕНА, МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА

Един от възможните разкази за социализма е разказ за отсъствия. Историята на българския социализъм може да бъде описана през различни дефицити. От дефицита на олио, червен пипер, цветни телевизори, дамски превръзки, коли, жилища, през бленуваните корекомски шоколадови яйца, новогодишни портокали, касетофони, търсени на черно от виетнамците, до дефицита на обикновени свободи и права. Там някъде между олиото и свободите стои един друг свенливо премълчаван дефицит – дефицитът на еротическо.

Разбира се, той има своите основания и в една предишна култура.

„Нека подчертаем същественото: българинът изобщо е полово свит. За него половостта не е жизнерадостно състояние…” пише Стефан Гидиков през 1934 г. в известната си статия “Половата свитост на българина като основа на неговия характер”[1].

Тук можем да прибавим и „свенливия реализъм”, който Пенчо Славейков сочи като отличителен белег на българските любовни песни в статията си „Народните любовни песни” (1902). В една сравнителна перспектива той заявява, че „в любовта си българинът не е тъй егоист-мъжкар като сърбина, нито декламатор като гърка, не раб като ромънеца, нито зноен като италианеца и сантиментално хладен като бирокръвния немец.”[2]

През 1932 г. пак във „Философски преглед” Найден Шейтанов публикува статията „Сексуалната философия на българина”[3], разглеждайки (както и в предишни свои текстове) българската еротична космогония, едно тотално „сексуализуване” на природата и света.

Така че проблематизирането  на полето не е приоритет на социализма. Всъщност това, което става силно проблематично при новата идеология и система, е отсъствието на език, с който да се говори за половата любов. Как тя да се обезопаси и пригоди към една тоталитарна държава, която няма да се церемони много с интимното. (Както прави всеки тоталитаризъм.) Впрочем една от първите акции по пречистване на библиотеките и събиране на книги за аутодафето на 10 май 1933 г. в Берлин се случва точно в Института по сексология. Известна е фотографията на маршируващите студенти националсоциалисти от 6 май същата година пред Института, минути преди да нахлуят вътре и изземат за горене книгите и списанията. Още повече, че основателят на института Магнус Хиршфелд е имал нещастието да бъде евреин и хомосексуален едновременно. Известно е, че при аутодафетата в Германия са били подготвяни специални заклеймяващи „огнени речи” (Feuersprüche). „Долу декадентството и моралното разложение” е предвидено да се вика при хвърлянето в огъня на книги от Хайнрих Ман и Ерих Кестнер. И също така „Не на покваряващата душата полова разпуснатост” при книгите на Фройд.

При липса на свой език социалистическата държава бързо е взела езика на Третия райх. Вероятно, без да си дава сметка или по онази невидима, но налична вътрешна логика, че езикът на тоталитарното по неизбежност и по природа е винаги един и същ навсякъде.

За познаващите езика на социализма не е трудно да видят удивителните съвпадения във фрази като „морално разложение”, „покваряващи” и „полова разпуснатост” или „разхайтеност”. С обвинението „морално разложен” по време на т.нар. Хулиганска акция от 1958 г. много младежи са арестувани и директно пратени в лагера „Белене”. В самото начало на годината Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложениелементи”.[4]

В протокол от заседание на Политбюро (26 март 1963), посветено на приемането на „конкретни мероприятия за борба с буржоазното влияние след младежта”, четем следното: „Има една категория млади хора, които водятизцяло паразитен и разгулен живот…  Пиянството ги е опустошило. Блудствуват – най-вулгарно, нахално, безсрамно… Най-покварените, водени от стремежа за забогатяване и лек живот, изменят на Родината…” (навс. курсив мой, Г.Г.)[5]

Разбира се, проблемът не е само в езика, а в репресиите, до които той води, но това би било тема на друг текст.

Докато през 60-те години на ХХ век светът се наслаждава на едно променено отношение към свободата на отношенията, сексуална революция и пр., свенливият български социализъм като че ли продължава да живее в предишното десетилетие. Половата просвета и пропаганда реализира различни публикации, но те остават като че ли в сферата на симулацията, достатъчно неадекватни на ситуацията. Най-често такива публикации могат да се видят в сп. „Жената днес” и сп. „Младеж”. Тук можем да споменем октомврийския брой на „Младеж” от 1964 г. с инициираната там дискусия. Брой, който започва със статията „Ленин за любовта и брака” и завършва с конкретни съвети как се обзавежда домът на младото семейство. Сексуалното си остава табу. Или публикации в списание „Жената днес” (1963) като тази на д-р Петър Милев, научен сътрудник в Педагогическия институт на БАН. В статията си, озаглавена „Проблеми, по които малко се говори”, авторът говори за особените усилия, които „трябва да се вложат в борбата за изкореняването на онанизма, или т. нар. „самотен порок” – полово задоволяване по неестествен начин”. Част от препоръките включват „да се избягват подправките, преяждането, безделието, еротичните възбуди – танци, филми и пр. … Да се избягва колоезденето и ездата.”[6]

Все в същата степен на адекватност са съветите на проф. А.Б. Прайсман в статията му „Хигиена на брака” („Жената днес”, 1967): „Като норма за здрави съпружески двойки се считат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са уморени, допустимо е полово сношение сутрин. Дневното полово общуване не е препоръчително.” [7] Защо дневното полово общуване не е препоръчително, можем само да гадаем. Твърде вероятно поради опасност от нарушаване на трудовата дисциплина, намаляване производителността на труда или поради жилищната криза, която така или иначе не позволява полов живот денем.

В едно сравнително изследване върху сексуалното образование и младежта в Източна Европа, публикувано през 80-те години, Волф Ошлиз сочи България като най-драматичния случай на несъответствие между преживяния сексуален опит, силните обществени табута и противоречивите партийни политики, което води до широко разпространена липса на теоретично сексуално познание сред младите.[8]

МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ИНТИМНО

В самия край на 70-те сред дефицита на еротическо излиза една книга, която сякаш идва да навакса ускорено „липсата на теоретично сексуално познание” сред млади и стари. Става дума, разбира се, за „Мъжът и жената интимно”[9]. Тя бързо се превръща в колективно споделена тайна, guilty pleasure, секретен наръчник, самоучител, домашен лекар, първи стъпки в половата любов, част от билдунгсромана на последните юноши от соца[10]. Илюстрациите вътре са съзнателно дееротизирани, по-скоро това са графики и схеми, дадени в „напречен” или „надлъжен разрез”. Така например известната фиг. 14 (с. 70), която би следвало да представлява същинското съвкупление, повече наподобява устройство на двутактов двигател на мотоциклет „Балкан” или разфасована телешка плешка. Надписът отдолу е красноречив: „Съединени полови органи на жената и мъжа (надлъжен разрез).”[11]

Можем да си представим дефицита на подобна литература, след като въпреки описаното тази книга е малък пробив в студената война между социализма и секса. Книга, която трябва да образова няколко поколения, да стопи семейните ледове и отвори приказка за „лечение на половата студенина” и други смущения. Включително да зададе въпроса „Виновен ли е мъжът за незадоволяването на жената?”, който преди това не стои с такава сила, ако влезем в езика на времето. Тази книга свърши доста работа за подрастващите от времето на късния соц. Всеки, тайно посягал към нея, вероятно задълго е останал смутен каква сложна, проблемна и чисто медицинска работа в крайна сметка е сексът.

„Мъжът и жената интимно” е книга с особен статут. Книгата, която може да се намери в почти всеки български дом от онова време, добре скрита на горния заден ред в библиотеката. Една от трите „домашни библии” заедно с „Наша кухня” и „Съвети на домашния майстор”, но за разлика от тях обитаваща тъмната, свенлива страна на образцовия дом. Истински бестселър, с няколко издания, първото от които през 1979 г.[12] Автор е д-р Зигфрид Шнабл, известен сексолог и психолог от ГДР. Преводът е направен по деветото преработено немско издание, което показва голямото й търсене не само в България. Излиза в ДИ „Медицина и физкултура” в поредицата „Десет книги за семейството и дома”. В тази поредица за следващата 1980 г. са анонсирани още „Красива всеки ден”, „Съвети на домашния лекар”, „Домашен майстор”, „Жилището – обзавеждане, интериор и двор”, „Умеете ли да се обличате”, „Изкуството да готвим” и пр.

Самото подзаглавие на книгата гласи „Проблеми на нормалния и смутения полов живот”, сякаш за да ни смути още в началото и да не останем с впечатление, че сексът може да бъде нещо приятно и безпроблемно. И наистина две трети от книгата се занимава с „Половите смущения и борбата с тях”, смущения в мъжката потентност, отклонения в половия живот, предпазване от бременност и пр. Една от главите носи недвусмисленото заглавие „Възможности за лечение на хомосексуалността”. Въпреки това трябва да кажем, че изследването на Шнабл звучи твърде разкрепостено и далеч по-адекватно от други родни разработки по темата, на което се дължи и успехът му. Но тук ще загърбим леко самото съдържание на книгата (да не забравяме, че тя все пак е по-представителна за източногерманския дискурс), за да видим тукашното справяне и обговаряне на полето.

Българското издание на „Мъжът и жената интимно” е снабдено с обезопасяващ предговор, подписан от проф. Големанов, директор на Института за здравна просвета. Внимателният прочит на този не повече от страничка и половина въвеждащ текст към книгата казва много неща за това по какъв начин социализмът (в неговия български случай) се опитва да помести половата любов в своя свят. „Сексуалният живот на мъжа и жената ебиологично обусловен и социално моделиран. Той представлява една обективна реалност, която заема важно място в личния и обществения живот на хората.” (к-в мой, Г.Г.)[13]

Така още в началото идеологическата рамка малко тромаво и неадекватно дисциплинира убегливото поле на половото. Биологичното, социалното и обективното бързат да обезопасят, да оградят от възможни попълзновения на субективното, асоциалното и разрушителното, които винаги дебнат по този въпрос. Всякакви чувства, като любов, също са изпаднали от това да „обуславят” по някакъв начин половия живот. Така соц-езикът се опитва да бъде асептичен и инструментален, да сведе всичко до биология, обективна реалност и най-вече социална моделираност. По-нататък става дума за това, че необосновано „нашата пропагандна и възпитателна дейност” пренебрегва въпроса за сексуалното възпитание, тъй като дадени явления „обективно съществуват”. (Обективното в случая се превръща в обсесия.) Премълчаването им ще означава „отказ от задълженията ни за социалистическо моделиране на сексуалните отношения”. Да отбележим това тънко преливане от „социално моделиран” към „социалистическо моделиране”. Всичко това в рамките на един, първия, параграф на текста. Какво представлява социалистически моделираното сексуално отношение и по какво то се отличава от капиталистическото, е явно свръхзаданието на здравната пропаганда по половия въпрос.[14]Държавата през съответните институции си е вменила задължението да моделира по социалистически сексуалните отношения. Как това става на практика и дали тя има капацитет да го прави, е друг въпрос. По-скоро се ограничава до редица забранителни процедури и стряскащи предупреждения за опасностите, които дебнат при половия живот, ако не е социалистически моделиран. Опасността, раздута до крайност в учебниците по биология и оскъдните брошури на Министерството на народното здраве, намира бегло място и в този предговор. Макар че тук притеснението е друго, по-скоро чисто идеологическа загриженост от „набирането на некомпетентна информация от страна на младите посредством различни „нелегални” канали”. Институциите все пак са си давали сметка за това вторично набавяне на дефицитна информация. Прави впечатление, че младите са прицелната група на тази книга (макар половият живот да е нещо, което засяга по-широка възрастова група). И разбира се, като става дума за млади и за полова просвета, няма как да се мине без писмото на Тодор Живков до ЦК на ДКМС. Като „свещен текст” то може да свърши работа при всякакви ситуации, включително и за нуждите на половата просвета. Следва цитат от писмото: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлага на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите. Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения.”[15]

Така вече половият въпрос е „допуснат” или по-точно „спуснат” за разглеждане отгоре, и то от най-високо място. И „от тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура”…” Едва тук, за първи път в целия предговор, се споменават авторът и неговата книга, след всички уговорки и „позволението” от първия човек в държавата. Следват няколко думи за изследването и отново в самия край като двойно подсигуряване четем:

„Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.”[16] Премълчаното, което диктува тези думи, лесно може да бъде изведено. То явно привижда половото като изначално безнравствено, лишено от любов към човека (!), с ниска етичност и ясна тенднеция към разрушаване на семейството.

Така свършва този кратък текст, образцов за липсата на език, за объркването, страховете и неразбирането на институцията около това трудно поддаващо се на „социалистическо моделиране” нещо – половата любов. Разбира се, тук трябва да споменем и семейството с неговата особена култура на премълчаване, трудния разговор вътре в него по тези теми. Една особена смес между патриархална свенливост и социализъм, която условно можем да наречем патриархал-социализъм.[17]

Популярната пропаганда и половата просвета от онова време по-скоро цели да отклони вниманието на младите от секса, да го представи като пълно с ужасни последствия. Не да упъти, а да отпрати. Да стресне и предпази от половото, вместо да образова. Разговорът за сексуалните отношения, който уж все се опитва да се състои, всъщност никога не намира адекватния си език. Лута се между здравата биология, медицинския дискурс на надвисналите венерически болести и една квазиромантическа представа за любовта при социализма. Показателно е, не само в метафориката на имената, че малкото книги, засягащи сексуалните отношения, излизат в издателство „Медицина и физкултура”. А брошурите, напътстващи първите сексуални трепети, като „Половото възпитание на подрастващите” на водещия в областта д-р Т. Бостанджиев се издават от Хигиенно-епидемиологична инспекция, гр. Ямбол[18]. Впрочем една трета от тази тънка брошура е посветена с дарвинистка последователност на безполовото размножаване при едноклетъчните, на естествения и полов отбор, оттук на хомосексуалното като аномалия и перверзно състояние. Следват теми като „Рискове на лекомислието”, „Венерични болести”, „За мастурбирането”…[19]

Някъде там, между хигиената и епидемиологията, между медицината и физкултурата лежи несъстоялото се (или несъстоятелно) полово просвещаване на социализма, малка част от други несъстояли се неща.

Текстът е четен на семинара „Любовта при социализма” в ЦАИ, София и публикуван в едноименния сборник, съставителство и редакция Даниела Колева, ЦАИ, Рива, 2015

---

[1] Гидиков, Стефан. Половата свитост на българина като основа на неговия характер. // Сп. „Философски преглед”, 6, 1934, кн. 2, с. 123-132.

[2] Славейков, П. П. Събрани съчинения в осем тома. Т. 5. Критика и обществени въпроси. Очерци. Пътеписи. С., 1959, с. 113.

[3] Шейтанов, Найден. Сексуалната философия на българина. // Сп. „Философски преглед”, 4, 1932, кн. 3.

[4] Вж. Б. Скочев, Хулиганската акция и победата на социализма, http://desebg.com/2011-01-13-09-29-27/860-2012-08-27-07-33-14)

[5] http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel7t4/f1bop6ae5092.pdf

[6] Милев, Петър. Проблеми, по които малко се говори. // Сп. „Жената днес”, 1963, бр. 8.

[7] Прайсман, А. Б. Хигиена на брака. // Сп. „Жената днес”, 1967, бр. 6.

[8] Taylor, Karin “Let’s Twist Again: Youth and Leisure in Socialist Bulgaria”, Wien 2006, p. 136

[9] Шнабл, Зигфрид. Мъжът и жената интимно. Преведе от девето преработено немско издание д-р Ото Златарев. София: ДИ „Медицина и физкултура”, 1979.

[10] През 2008 г. един от форумите на сайта bg-mamma.com започва разговор около тази книга, който потвърждава особената й популярност тъкмо сред тогавашните деца и юноши. „Ами не знам за какво точно са я купували майка и татко, но определено не е било с цел да образоват мен и брат ми. Чели сме я тайно, но бяхме доста по-малки от възрастта, в която можеш да прилагаш каквото и да било от там на практика.” (pasinet)
“Бях на осем, когато я открих в домашната библиотека, прилежно подвързана с обикновена магазинерска хартия. Сигурно за да не се вижда заглавието. Прочетох я с голям интерес. Мисля, че за мен беше полезна по онова време. Особено в частта за отклоненията.” (саня)
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=306580.0;all

[11] Помня, че имаше разрез на двойка в мисионерска поза… голямо зверене и дискусии беше кое какво е …. добре, че малко по-нататък намерихме по-образователни списания със снимков материал. (Labrador)
Вж: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=306580.0;all

[12] Всъщност първото оригинално немско издание е от 1969 година.

[13] Големанов, Хр. Предговор. В: Шнабл, З. Цит. съч., с. 5.

[14] По същото време една от брошурите на МНЗ, която се разпространява масово и безплатно, носи ключовото заглавие „Половата хигиена на социалистическата девойка”. Явно за авторите и чиновниците от съответния отдел не е трудно да си представят, че капиталистическата девойка има различна полова хигиена, може би и полова система.

[15] Големанов, Хр. Цит. съч., с. 5.

[16] Големанов, Хр. Цит. съч., с. 6.

[17] „За мен лично в частта, където бяха описани проявленията на различните модели венерически болести: бактерии, гъби… до най-страшните.   В ония ми ти времена, ми беше най-лесничко да се консултирам с книжката… вместо с майка ми – ходи обяснявай… така и така ще ме засили на лекар, друго си е да отидеш при него все пак поуспокоена , че не е трипер… например .” (magesta)
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=306580.0;all

[18] Т.  Бостанджиев, доктор на мед. науки. Половото възпитание на подрастващите.  Ямбол: Издава Хигиенно-епидемиологична инспекция, отдел „Здравна просвета”, 1978, 18 с.

[19] Дори учебникът по биология за 8 клас потвърдждава това подозрение. Ранните полови връзки неминуемо водеха до гонорея (трипер) и сифилис. Сифилисът е описан детайлно с трите си стадия – от раничките, през обрива до необратимото загниване на тъканите. Никъде обаче в този урок не се споменава за наличието на презервативи. Дефицит, свян или недопускане, че комсомолецът може да има помисъл за полов живот. (Биология. Учебник за 8. клас на единното средно политехническо училище. София: ДИ „Народна просвета”, 1980, с. 138-139.

ДС-СЕКС КУРИОЗИ ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Знаете ли, че Най-главният във ВТУ, ДС-агент Оазис, е станал явочник на комунистическата Държавна сигурност под натиск от вербуващ офицер, след като е „изблъскал” брачна другарка на член на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново.

Знаете ли, че втората по ред брачна половинка на агент Оазис, днес  изключително ревностна богословка във ВТУ, е била любителка на тихите алковни удоволствия преди любовната й авантюра с агент Оазис. Следетели на интимната й женска стратегия в постелята са трима именити мъже във Велико Търново, след които се откроява един от първите изявени „момчета за всичко” в СДС – ВТ с прякор  Брадата.

Знаете ли, че ДС-агент Олга, втората след Най-главния във ВТУ, е минавала три пъти под брачно венчило. Динамиката й на пеперудка в брачните съюзи е обусловена от отвратата на първия й съпруг към нея: в леглото той я приучил към корпофилната процедура във секса, т.е. преди акта партньорът се изкъпва в човешки изпражнения.

Знаете ли, че бившият старшина на ДС-агент Оазис, Георги Н., уреден от бивщия си редник като отговорник на корпус във ВТУ, има неудържимо желание да се „блъска” с копрулентни жени. Първата му леглова изгора е ДС-агент Ралица, а сегашната му договорена половинка е Лили Ц., с добри позиции в Русия. За да я осигури на своя бивш старшина ДС-явочник Оазис я „прави” чрез коридорна агитация член на Академичния съвет на ВТУ.

Знаете ли, че бившият ректор на ВТУ, ДС-агент Благовест, малко преди да замине като лектор по БЕ в Сегет, Унгария, заплодява известната търновска ресторантска певица М. К. Благовест се спасява в Унгария, певицата прави аборт, но съпругата на Благовест не му прощава и в отсъствието на съпруга си, в продължение на 4 години, се „блъска” с един от лидерите на комунистическия профсъюз /преди 1989 г./ във Велико Търново – обществена тайна в града.

Знаете ли, че сегашният „почетен професор” Ник. Да., който се напиваше редовно с бившия подполковник на ДС за ВТУ Ник. Дим. и се изплакваше на отговорното ДС-ченге, беше възнаграждаван години наред с поста Директор на Летния семинар за чужденци във ВТУ. ДС-подполковникът Ник. Дим. обаче си затваря очите в продължение на две години за „блъсканицата” на Директора на Летния семинар с французойката Сюзан, „участничка” в семинара.

Знаете ли, че Най-висшият в акадечмичната йерархия на ВТУ от години си пада по факултетните секретарки. С най-главната от тях, в един от най-старите факултети на ВТУ той има дълга и редовна „блъсканица”. Скандалът скоро става обществен, когато този Най-висш решава да приложи, през една знойна лятна следобед, хватки от Кама сутра на една катедрена секретарка, т.е. секретарка от по-нисш ранг.

Знаете ли, за най-трагичния опит за отмъщение на една дълго мамена съпруга във ВТУ. Тя има за мъж професор-съименник на създателя на „История славянобългарска”, който пламенно се „влюбва” в колежката Мариана Ш., 35 години по-млада от него. Любовта си е любов, но когато се избърза с „блъскането” и то се изпълнява в кабинет на ВТУ, рисковете наедряват. Коридорната клюка най-накрая стига до ощетената съпруга на мъжа-неавтор на „История славянобългарска” и тя нахълтва изненадващо в кабинета на окъснелия „академичен” плейбой. Развръзката обаче е трагична за нея: разяреният прелюблодеец я изблъсква яко, тя пада, счупва си таза и верни на тогавашната деканка, ДС-агент Олга, студенти я изнасят на „столче”до пристигналата в двора на ВТУ линейка.

   Преди 20-тина години известният руски културолог Михаил Бахтин, в книга, посветена на френския ренесансов романист Франсоа Рабле, говори за два типа култури в преходните исторически епохи – карнавална /народна/ и официална /покрвовителствана от Църквата/. Приложена към официалния и неофициалния живот във Великотърновския университет тази работна диференциация на Бахтин би звучала така: БКП усърдно гради  официалния имидж на Великотърновския университет, докато под него се води таен карнавален живот, с освободена „телесна долница” /Бахтин/, покровителстван от комунистическата Държавна сигурност, в който похотливи ДС-плъхове скокливо гризат отпуснатият им пай от академичната баница. Може би защото другите, които с инфантилно усърдие си затварят „чичките”, са родени и обречени от „приземения” си манталитет да точат една друга „академична” баница, т.е. еснафската си ерзацбаница.     

                                                          Доц. д-р Гено Генов

Отслабва ли половинката, значи кръшка!

Kойто живее в щастлива връзка, има по-голяма вероятност да се закръгли, отколкото ако живее сам. До този резултат са стигнали социолози от университета в Хайделберг, след като изследвали 200 души на възраст между 16 и 55 години.

Основна причина за този феномен е, че при търсене на партньор по-високо се котират слабите и затова онези, които все още не са намерили половинката си, пазят линия, за да се котират по-добре

"Когато конкуренцията при търсене на партньор е голяма, хората без партньор се стараят да бъдат колкото се може по-атрактивни, а това включва и стройната линия", обосновават се учените.

Те стигат дори по-далече - ако в рамките на едно партньорство един от двамата внезапно започне да отслабва, това може да се интерпретира като подготовка за напускане на връзката или най-малкото за изневяра.

Разбира се, загубата на килограми може да има най-различни причини, но и старанието да сме атрактивни пред другия пол не е маловажно.

Външният вид има значение не само при намирането на партньор, а и при кариера в работата. Тази сатанинска за феминистките теза защитава пък в последната си книга социоложката Кетрин Хаким. Академичната дама от Лондон е кръстила творбата си "Еротичен капитал".

Това, което доскоро минаваше за сексапил и не бе гледано с добро око, ако с него се злоупотребява на работното място, вече има ново име, което го превръща в желано качество.

Еротичният капитал е даден на някои от бога, но той може и да се тренира, смятат социолози.

Хаким определено нарушава табу. Явно нито квотите, нито шестиците са толкова решаващи за кариерата на една жена, колкото добре оформеното и добре "поднесено" деколте. "Признание се получава чрез образование. Да се държиш сексапилно също изисква доста учене", смята Хаким.

Към еротичния капитал не принадлежат само добрите физически данни. Те даже са по-скоро второстепенни. По-важни са жизненост, поведение, красота, чар, енергичност. Това са плюсове за всяка жена. По принцип всяка колежка притежава онова, което колегите й искат да имат, доста прагматично обяснява феномена Хаким. Въпросът е как тя ще го изтъргува.

Сексуалността или секси излъчването е само една от общо 7 компонента на еротичния капитал. Но тя не е по-маловажна от професионалната квалификация.

При мъжете е различно. Онези, които искат да направят шеметна кариера, също се управляват от тестостерон, но го използват за агресивно поведение. Те обличат бронята си - стягаща вратовръзка, риза, костюм, тъпчат джобовете си със святкаща и писукаща модерна техника, правят два пъти повече работни часове от останалите и се хранят с цифри и анализи. Типове, които определено имат нужда от секс за отпускане.

Факт е, че разликите между половете са огромни, разбива още едно табу на феминизма Кетрин Хаким. "Мъжете и жените имат фундаментално различни нагласи. Но това някак си упорито продължава да се замита под килимчето", възмущава се социоложката.

Често в офиса тайното върховенство има не кариеристът с блестящите постижения, а колежката с разкошна дълга коса и чаровна усмивка. Тя има много повече власт над останалите в офиса, отколкото и най-деспотичният шеф.

Жената има оръжия, които мъжът няма.

Всичко е въпрос на това дали и как ги използва. Дамите в офиса са по-концентрирани върху ефекта, който оказват върху околните, отколкото мъжете. Помощници в това са им класическите оръжия грим, високи токчета, фитнес, подходящи дрехи, пластична хирургия. И сексуалността като такава, заключава Хаким.

Още през 2007 година американски учени обърнаха всички клишета за половете наопаки, точно както сега това прави и Кетрин Хаким, като започнаха да говорят не за сексуално подчинение, а за сексуалната власт на жените. Мъжете винаги страдат от сексуален дефицит, жените ги управляват, като се възползват от това, писа специализираното списание Current Directions in Psychological Science.

Жените имат предимството да избират най-добрите, образовани и красиви екземпляри сред мъжете около тях. Така те могат да предадат добри гени на децата си. Това от милиони години е така и няма причина точно сега да се промени, смятат учените. Защо точно в професията старите порядки да не важат?

Разликите в постиженията на двата пола са резултат единствено от хормоните, смятат някои психолози. Благодарение на тестостерона мъжете правят стремглави кариери и постигат големи успехи, но и благодарение на хормоните те се самоубиват по-често, умират в катастрофи по-често, прекъсват училище или остават без работа.

Мъжете са екстремни, те или са горе, или долу.

Жените се движат превъзходно в освободената идеална среда.

Разбира се, че и жените искат да са на топпозиции, но те никога няма да заемат 50% от ръководните места, убедена е канадската психоложка Сюзън Пинкър.

Дамите предпочитат и коренно различни области за развитие като комуникации, а не например металообработването. Жените предпочитат Шекспир пред наночастичките, работят с удоволствие с хора, а не с машини и цифри, стават учителки и лекарки, а не компютърни инженери.

Парите при тях рядко са водещ фактор за израстване в кариерата. Те предпочитат да ги харчат, а не да ги изкарват, убедена е Хаким. Според нея тенденцията в днешно време не е толкова завладяването на мъжки професии от страна на жените, а осъзнаването на мъжете, че еротичният капитал помага в кариерата. Затова и все повече мъже залагат изключително много на външния си вид.

СЪВЕТИ ЗА ДАМАТА

1. Не се правете на мъж, дори и да работите в миннодобивната промишленост. Залагайте на женското у вас, именно то ви отличава сред всички конкуренти мъже.

2. Сексапил не означава секс! Внимавайте как се обличате. Закопчана догоре сива риза и равни мъжки обувки са точно толкова табу, колкото и прозрачна блуза, показваща максималното от гърдите. Загатвайте, но не разсейвайте.

3. Гримът - да, но с мярка. Силен фон дьо тен, изкуствени нокти и мигли - това изглежда не на място в офиса и ще ви вземат за некомпетентна. Лек руж, подходящо червило и туш на миглите обаче помагат да изглеждате винаги свежа и енергична, дори и да не се чувствате точно така.

4. Усмихвайте се! Така със сигурност ще спечелите всички на своя страна. Не показвайте киселото си настроение, бъдете приятна за колегите и така те охотно ще ви пуснат да заемете някоя и друга позиция по-нагоре.

5. Дозирайте. Бъдете добър сътрудник и откликвайте на молби, но поставете граница. Не се превръщайте в момиче за всичко. Кафе всеки може да си направи сам, годишния отчет обаче - вероятно не.

6. Спазвайте изрядна хигиена. Дори и да не сте с изряден грим, а дрехите да не са последна дума на модата, ако миришете винаги свежо и приятно, ще ви предпочитат. Душ всеки ден и подходящ парфюм, нанесен умерено, са първите стъпки към сексапила. Едва след тях може да се концентрирате върху високия ток и полюшващия се ханш.

Жената иска анален секс след 30 годишна възраст

жестовете в леглото, които дразнят жените

В последния си брой „American Journal of Public Health“ публикува 8-те жестове в леглото, които дразнят нежната половинка от човечеството. След проучвания специалистите са стигнали до извода, че жените имат повече очаквания и изисквания в сравнение с мъжете.

Ето кои са 8-те жестове в леглото, които най-много дразнят жените:

Егоизъм
34% от жените ненавиждат егоистичните мъже. Господата, които стигат до кулминация, обръщат се на другата страна и заспиват, не са сред най-желаните любовници.

Търсене на G точката
31% от жените признават, че не искат мъжът до тях постоянно да търси G точката им. Факт е, че много мъже се вманиачават в желанието си да доставят повече удоволствие на половинките си.

Говорене по телефона
29% от жените пък се дразнят на мъжете, които провеждат телефонни разговори по време на секс. Работохолиците обаче мислят за работа дори и в най-интимните моменти…

Стоновете
Противно на очакванията, жените се дразнят на мъжете, които са прекалено шумни по време на полов акт.

Посещаване на тоалетната
19% от анкетираните дами са категорични, че е отблъскващо мъжете да отидат до тоалетната по време на секс.

Сучене на гърдите
16% от жените признават, че не обичат мъжете да смучат гърдите им и да се държат като бебета.

Бързият секс
Повечето жени са романтично настроени и не обичат да бързат. По време на проучването 9% от тях са заявили, че не им е приятно да получават покана за бърз секс.

Мръсни думи

Силната половинка понякога прекалява с мръсните думи в леглото. 5% от жените са категорични, че е твърде отблъскващо мъжете да псуват или да използват мръсни думи по време на сексуален акт.

5 неща, които трябва да знаете за жените и секса

Източник: walldigger.com

Е, не можем да знаем всичко за жените. Съмняваме се, че и те знаят всичко за себе си. Иначе едва ли биха реагирали различно в една и съща ситуация всеки път, особено когато става дума за секс. Не знаем дали се усещат, но е адски дразнещо. Тъкмо си мислим, че сме подготвени за следващия път, когато се скъса презерватива например. Взели сме опаковка противозачатъчни за след секс. Този път обаче, тя вместо да се паникьоса и да започне да си скубе косите като миналия път, когато това се е случило, ви поглежда презрително с думите: "Какво, толкова ли е страшно ако имаш дете от мен?!" Не се отчайвайте! Няма никога да узнаем всичко за жените. Но е полезно постоянно да научаваме по нещо за тях. Или поне пет неща, които разбрахме от AskMen.

Пет неща, които трябва да знаете за жените и секса

1. Жените се възбуждат от други жени

Жените се възбуждат от всякакъв вид еротика, включително сцени с мъже, мъже с жени и само жени, което свидетелства за бисексуалния модел на поведение. Това не означава, че всички жени се държат като бисексуални. Нито пък означава, че жена ви ще се зарадва да заведете вкъщи готината рецепционистка от офиса, за да си направите тройка. Това просто означава, че жените могат да се възбудят от мисли и образи и на двата пола за разлика от повечето хетеросексуални мъже, които се възбуждат само от хетеросексуална еротика или гейовете, които се възбуждат само от хомосексуални образи.

2. Жените, които се считат за секси, по-лесно получават оргазъм

Начинът, по който изглежда тялото им, е пряко свързан със сексуалността на жените. Дамите, които са по-положително настроени към собствените си генеталии, по-лесно стигат до оргазъм и е по-вероятно да бъдат по-ангажирани със сексуалното си здраве. Те редовно посещават гинеколог.

3. Жените предпочитат да им изневерявате физически

Жените се страхуват много повече от емоционалната изневяра, отколкото от физическата, докато при мъжете е обратното. Това означава, че дългите обеди с ваша колежка могат да вбесят половинката ви много повече от това тя да знае, че някога сте правили секс с другата жена. Що се отнася до тяхното поведение, жените се чувстват по-малко виновни ако имат секс афера с друг отколкото мъжете. Но чувстват много по-голяма вина ако имат емоционална връзка с друг мъж.

4. Жената може да бъде възбудена физически, но не и емоционално

Женският мозък може да раздели менталната от гениталната възбуда. И при жените те функционират отделно. Например, дори жената да не е ментално възбудена, тялото ѝ може да реагира физически на сексуалния акт. (Затова съществува известно объркване при някои жертви на изнасилване, които получават спонтанен оргазъм по време на акта.) Това обяснява и как проститутките могат да работят без да се възбуждат от клиентите си.

5. Жените чувстват привързаност след секс

По принцип жените са по-малко способни да имат сексуални връзки за една нощ. Това дори си има физическо обяснение. Телата им отделят хормона окситоцин по време на оргазъм. Същият хормон се отделя по време на кърмене. Поради тази причина понякога жените започват да изпитват чувства към мъжа, с който са правили секс дори и да не го искат. И да, точно затова продължавате да получавате смс-и от онази мацка, с която просто се забихте една вечер.

За какво мислят жените по време на секс

 Сексуалното напрежение може направо да изтрие всяка мисъл от главата на един мъж. И това е съвсем разбираемо. Но при жените не е така. Ето защо след като са провели проучване сред общо 1000 жени, изследователите от Men's Health са готови с няколко от най-честите мисли, които осеняват жените по време на секс. За мъжете може да бъде полезно да се научат да ги четат и по-лесно да ги елиминират, за да докарат една жена до оргазъм.

Ето откъде можете да започнете.

"Притеснявам се, че няма да му хареса секса с мен и ще погубя всеки шанс за връзка с него" - М. на 19 години

57% от жените споделят, че по време на секс се чудят дали на мъжа му харесва, дали наистина му е приятно да бъде точно с тази жена. Затова по време на секс показвайте на жената, че наистина ви е хубаво да бъдете с нея и описвайте подробно какво точно ви харесва.

Изобщо не се притеснявайте. Ето в проценти колко жени биха били критични към вашите:

Израз на лицето – 11%

Звуците, които издавате – 12%

Размера на пениса ви - 4%

"Искам вече да побърза и да свършваме" - Л. на 22 години

Изненада: сексът в най-добрия случай продължава между 3 и 13 минути, показват изследванията на специалисти. Затова вслушвайте се в дишането на партньорката си и наблюдавайте езика на тялото ѝ. Ако няма резки промени, значи сигурно ѝ стига вече секс за днес.

"Ма... му! Дали си обръснах краката?!" - К. на 26 години

Повече от половината жени са споделили, че мислят за окосмяването по тялото си почти всеки път, когато правят секс. Затова я докосвайте така сякаш изобщо не ви пука има ли косми или не. И обърнете внимание на тази част от тялото ѝ която тя наистина харесва.

"Мисля си за тройка по време на секс, но не искам наистина да го направя" - А. на 28 години

Много жени по време на секс имат далечни и нереални фантазии, но те са доста вълнуващи и изобщо не са заплаха за връзката ви. Така че свикнете с това. Дори по време на секс ѝ шепнете налудничави фантазии, в които тя участва. Като например на кое публично ямсто искате да правите секс с нея.

"Фантазирам си, че нямам никакви задръжки и използвам секс играчки" - Д. на 37 години

Но в повечето случи жената се срамува да осъществи тези фантазии или да говори за тях, защото сe притеснява как ще изглежда. Затова не спирайте да ѝ казвате и показвате колко добре ухае, какъв страхотен вкус има и колко добре изглежда. Ако тя ви сподели нещо, отговорете ѝ. Ако ви намекне нещо, направете го. Колкото повече показвате ентусиазъм, толкова по-добре ще се чувства тя.

"Понякога си мисля колко пране ме очаква после" - Д. на 22 години

Може и да е банално, но се случва. Поне една на всеки 4 жени казва, че си мисли за домакинските си задължения по време на секс, а 20% мислят за работата си. За тези жени трябва да има наистина страстен секс, а не той да е рутина. От мъжа зависи да запали тази страст у жената.

Обаче как? Жените се впечатляват:

От мръсни приказки: 17%

Като станете по-настоятелен: 27%

Като дърпате косата ѝ: 7%

"Понякога го сравнявам с бившия си. Не мога да го предотвратя!" - Д. на 28 години

Да, не е изненада, че тя мисли за други мъже по време на секс. Дори има фантазии с тях. 51% от жените са споделили, че е нормално да си фантазират за други мъже по време на секс, но 74% признават, че биха се почувствали наранени ако мъжете си фантазират за други жени по време на сексуалния акт.

Затова просто привлечете вниманието ѝ. Питайте я какво иска да направите. Това ще я накара да се чувства сякаш тя контролира нещата. По този начин вие ще сте тончият мъж за нея - този, който ѝ дава онвоа, което тя иска.

5 гафа по време на секс

 Сигурно всички си спомняте онзи неудачник в училище, който, докато намига на момичето на мечтите си (или поне на момичето, с което иска да се натиска в колата на родителите си), се спъва. Може би този неудачник е бил някой от нас. Е, не е чак такава злополука, но определено си е гаф.

Случва се, непредвидените инциденти са неизменна част от живота. Малко по-неприятни стават нещата, когато тези инциденти се случат по време на секс. Въпросът е да измислим начин как да излезем от неудобната ситуация. AskMen дават ценни съвети по отношение на това кои гафове да прикрием, кои да замаскираме и кои да изтъкнем. Освен, че бе поучително, за нас бе много полезно да разберем как да действаме при следните ситуации.

1. Когато пръднете в леглото

Пример: Лежите си в леглото с момичето, главата ѝ е на гърдите ви и завивките са плътно увити около телата ви. Тогава изведнъж ...пръдвате.

Как да се измъкнете: Ако се случва за пръв път и отскоро сте заедно, прехвърлете вината върху нея, на шега. Насмейте се на ситуацията с нещо като: "Тина, какво става с теб там долу?" Тина няма да може да спре да се смее.

Ако сте заедно от повече време, да пърдите сигурно не се случва за пръв път и този трик няма да мине отново. Така че се позабавлявайте със ситуацията като придърпате завивките върху главата ѝ, за да може и тя да подиша малко от този аромат. Разбира се, че това е гадно, но е смешно и тя ще се развесели. Дори може да се възползвате от нейната страст и гняв, за да продължите със секс упражненията малко по-късно (все пак не се надявайте много на това).

2. Когато прекрачите границите й

Пример: Може би е твърде рано да ѝ предлагате анален секс или да я карате да играе роля, която не ѝ харесва. Какъвто и да е случаят, с такова предложение може да сте прекрачили мислената линия в главата ѝ по въпроса кое е готино и кое не е.

Как да се измъкнете: Първо трябва да се извините, но имайте предвид, че това е удобен момент да изиграете коза - "Просто те чувствам толкова близка!". Накарайте я да разбере, че уважавате чувствата ѝ и не искате да я поставяте в неудобна ситуация. Може би така ще се върнете на доброто старо положение, което имахте в нейното съзнание 30 секунди преди да си отворите устата.

3. Когато мръсните ви приказки са по-скоро странни

Пример: Изваждате бебешкия си глас или някаква извратена фантазия, която сте имали, откакто сте гледали епизод на Star Trek някъде през 90-те, но за ваша изненада, тя посреща това с възмутена и отвратена физиономия.

Как да се измъкнете: Бързо превърнете неловката ситуация в игра и я накарайте да си спомни за най-странното, най-несексуално нещо, което може да се каже по време на предварителната игра. Каквото и да каже – тя печели.

4. Когато я нараните физически

Пример: Дали вярвате или не, но е възможно да се измъкнете от ситуации като – да паднете от леглото заедно, да имате спазми в най-неподходящия момент, да я бутнете с огромния си задник или двамата да си ударите главите в тъмното толкова силно, че единият да е с разкървавена устна.

Как да се измъкнете: Най-доброто, което можете да направите е да се засмеете. Така тя ще разбере, че не сте мачо през цялото време, особено ако успеете да я накарате тя също да се засмее. Ако и тя се смее с вас, значи все пак е възможно да ви даде втори шанс, когато кървенето спре.

5. Когато я наречете с друго име

Пример: Ако сте я нарекли с друго име по време на секс и двамата не сте играели роли, вие сте просто кретен...нищо не може да ви помогне да правите секс със същата жена отново. Никога. Ако сте го направили инцидентно и между другото, все още имате някакъв шанс, но да се действа бързо е от огромно значение в ситуацията.

Как да се измъкнете: В такава ситуация лицето ви може да ви издаде, затова останете спокойни. Точно като в покера – тя ще ви гледа право в очите, опитвайки се да пресуши и последната капка от душата ви. Отговорете ѝ с малко самонадеяна усмивка, наричайки я с друго име отново - "Какво има, Нели?" Повторете същия номер с друго име и ако тя захапе въдицата веднага си купете лотариен билет, защото явно сте голям късметлия.

Ревнивците се справят по-добрe в секса

Представителите на силния пол, които чувстват конкуренция за сърцето на избраницата си, са по-добри любовници в спалнята, показват новите проучвания на учени от университета в Ливърпул.

Изследователите проведоха изследването върху плодови мушици и по специално върху женските, които били склонни да имат множество сексуални партньори. При мъжките моментално се появява мотивация първи да оплодят женската.

Подобен ефект се наблюдава и при други животински видове, включително и при хората. Моногамните мъже, които чувстват конкуренция преживяват един вид параноя, че могат да бъдат изместени, предава БГНЕС. В резултат на риска, че тяхната жена може да бъде оплодена от друг мъж, мъжете стават много по-старателни в леглото, а продължителността на половия акт може да нарасне до два пъти.