Какво е средната класа

Стоян Панчев

(Публикацията е от тук: http://ime.bg/bg/articles/kakvo-e-srednata-klasa/ )

Историческото проследяване на понятието „средна класа” може да започне от античното минало. В Аристотеловата „Политика” се говори за „средните граждани”, които според древногръцкия философ служат като гарант за баланса в социалния ред на тогавашното полисно общество. Тези „средни граждани” се намират между безимотните и „твърде състоятелните”, и могат да се разглеждат като една ранна дефиниция на станалата по-късно толкова разисквана „средна класа”.

Големият интерес към определянето и изучаването на стратификацията в обществото възниква заедно с индустриализацията от 19 век. Маркс дефинира двете класи - на собствениците на капитал и работниците - а скоро след това социолози и политолози започват да изучават и групата, която се намира между буржоата и пролетариата. За  някои „хората в средата” са самонаети, умеещи и опитни занаятчии, които в процеса на производство предоставят „интелектуален или бюрократичен труд, или (работят) която и да е професия с някакъв капитал” (Bagu, 1949). За други средната класа включва тези групи в обществото, които гледат в бъдещето и затова спестяват и инвестират в образование (Goldthorpe et al., 1976). За трети това са тези, които според доходите си, сигурността на работната позиция и възможносттите за възходящо развитие, не са бедни - нито работническа класа, нито богати (Weber, 1947).

Стратификация и класова структура

Британският социолог Антъни Гидънс, идеен вдъхновител на т.нар "трети път" и политиката на Тони Блеър, отделя в работата си значително внимание на системите за социална стратификация, класовата структира и техните изменения през годините.

Защо някои групи в обществото са по-богати или имат повече власт от други? Доколко неравни са модерните общества? Какви са шансовете на човек с по-нисък социален произход, да достигне върха на икономическата стълбица? Защо бедността продължава да съществува в богатите страни днес? Това са част от основните въпроси, чиито отговор Гидънс търси.

Социални групи и неравенства в обществото – бедност, средна класа, елит

Съществуването на неравенства между хората доминира в живота на всички познати общества. Установено и доказано е, че положението на хората в системата на социалното неравенство чертае техните жизнени перспективи и съдби. Вследствие от неравенството между хората се формират класови и структурни различия. Колкото по-сложно и по-развито е дадено общество, толкова по-сложно организирано е разпределението на интересите и контрола върху ресурсите в икономическата система. Оттук идва голямото разнообразие от икономически субекти и съответни социални групи в съвремените общества, както и необходимостта да се работи със сравнително сложна система от критерии. Разслояването е процес на йерархизиране на различията в резултат, на който различните идентичности се оказват социално неравностойни и започват да се делят на висши и низши.

Юрген Хабермас: Човешкото достойнство като източник на самоуважение

Източник: http://cao.bg/

Лекция на философа Юрген Хабермас: „Правото на достойнство”

През ноември 2009 година философът Юрген  Хабермас изнесе в  Москва лекция за връзката между спазването на човешките права и уважението на човешкото достойнство. Предлагаме опорните точки на тази великолепна лекция, като се позоваваме на бележките на списание „the new times” (сп. „Новое время”).

Първият член на Всеобщата декларация за правата на човека гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Същите думи са записани и в Конституцията на Германия. Днес връзката между човешкото достойнство и правата на човека се обсъжда активно не само от интелектуалците, но и от политиците и широката общественост.  

Максимата на Кант 

След терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. в Германия бе приет закон за осигуряване на въздушната безопасност, който даде право на държавата да унищожава завзет от терористи самолет със заложници, за да се запази живота на хората на земята. Но през 2006 г. Конституционният съд на Германия прие, че този закон е неконституционен.

Съдът постанови: не може поради безопасността на хората на земята да се жертва живота на хората, намиращи се на борда на самолета. И ако държавата реши да унищожи самолета, нейните действия принизяват човешкото достойнство на пътниците и нарушават известната максима на Кант: „Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел”.

Тази философска концепция за човешкото достойнство, съществуваща още от антични времена, получи широко разпространение и законодателно беше закрепена в документите на международно равнище и в националните конституции след Втората световна война. Масовите престъпления против човечеството, извършени от нацисткия режим, фокусираха вниманието на световната общност не само върху проблема за защитата на правата на личността, а и върху въпроса за защитата на човешкото достойнство.

Границите на държавата 

Между правата на човека и човешкото достойнство съществува неявна, но концептуална връзка, която се е появила заедно с развитието на първите правни системи. Интуицията ни подсказва, че появата на концепцията за правата на човека е свързана със съпротивата на хората срещу подтискането, унижението и деспотизма, идващи от държавата или от мощните социални групи. Заявявайки днес, че „никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко, унизително за човешкото му достойнство отношение или наказание”, ние веднага чуваме ехото от стоновете на неизброимите жертви.

Концепцията за човешкото достойнство се явява ключ, логическа връзка между най-важните права на човека, свързани с личната му неприкосновеност, свободата на икономическата дейност (включително защитата на правото на собственост) и свободата на вероизповедание. Именно тези права са призвани да не допуснат намесата на държавата в частния живот на хората.

Заедно с демократичните права, гарантиращи участието на гражданите в дейността на държавата, те образуват така наречения „пакет от класически граждански права”. И все пак не всички хора имат възможността да се ползват от тях в еднаква степен. Личността може да формира своята индивидуалност в конкретна културна среда и да не бъде дискриминирана за това само при условие, че частните и икономическите права на човека са защитени и гарантирани в достатъчна степен от държавата.

Източникът на самоуважение 

Концепцията за човешкото достойнство е започнала активното си развитие още в древен Рим. Именно тогава са възникнали такива явления като индивидуалната и групова чест. През Средновековието и ранното Възраждане тази концепция е била свързвана с конкретни социални групи – рицари, свещеници или университетски професори, броят на които е нараствал поради икономическото и политическо развитие на държавите.

Затова моралното  право, свързано с една или  друга социална група, е започнало да придобива юридическа форма. И тази трансформация е парадоксална, доколкото концепцията за човешкото достойнство първоначално е защитавала интересите на високостатусните, властнически групи. Но като резултат под нейна защита са попаднали всички останали групи. И тази нова, доста абстрактна концепция за човешкото достойнство, се е освободила от корпоративни характеристики. Но най-важното, което се е случило по това време и по-нататък в течение на вековете: за източник на самоуважение на хората се е възприемал вече фактът, че всички граждани са започнали да признават субективните права на всеки отделен конкретен човек.

Милионите достойни 

Но ако хората признават взаимно своите права, това означава ли, че и достойнството на различните хора има еднаква тежест? Да, защото в такова общество хората започват да ценят не статуса на човека, поставен в система от вертикални връзки, а достойнството на отделната личност и нейния принос за човешката общност. Така представата за превъзходството на един човек над друг се заменя с концепцията за абсолютната ценност на личността и нейната уникалност.

Всеки път, когато човек е преследван за политическите си убеждения и затова го затварят или депортират от страната, държавата  принизява неговото човешко достойнство. Страданията на хората, подложени на преследвания, лишения и дискриминация, не са тяхна естествена съдба. Задължението на държавата е да уважава достойнството на всеки човек.

Всеобщата декларация за правата на човека, включена в конституциите на много страни, налага на институцията „държава” юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Примерите за това, как държавата е принизявала достойнството на човека – особено по време на войни и политически репресии – са останали завинаги в колективната памет на човечеството.

Юрген Хабермас е немски философ и социолог, роден на 18 юни 1929 година в Дюселдорф. Оценяван като един от най-значимите съвременни интелектуалци, който проявява завиден граждански ангажимент.

Със съкращения от www.newtimes.ru; 23.11.09, „the new times”(сп. Новое время);

Снимки: de.wikipedia.org; justinlewis.me;

Общност и общество

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ 

РЕФЕРАТ 

от

Иван Христов Христов F:50480 

Задание към курс LBRB 105 “Общество,право и държава”

ТЕМА: 

„Общност и общество”

(източник: http://www.kaminata.net/obshtnost-i-obshtestvo-t60836.html)

Понятието за общност и общество бива разработено в дълбочина от Фердинанд ТЬОНЙС в негивия анализ.В първата част автора представя общността и обществото като две съвсем различни понятия,като обръща специално внимание на това,защото научната терминология смесва двете понятия без да ги разграничава.Общноста е близкият,интимният,изключителният съвместен живот или някава по малка група от хора които нещо ги свързва,а обществото е публичността, тук са голяма група от хора по голяма от общността.В общността човек живее с себеподобните си от самото си раждане в добро или лошо,докато в обществото човек е сам,там той влиза в нещо чуждо.Обществото е нещо голямо състоящо се от голям брой хора,които пък от своя страна се делят на най-различни общности.Автора разделя много добре общността от обществото като говори за селска общност като много силна и я нарича привиден живот,а обществото като изкуствен механичен агрегат т.е. обществото е резултат от многобройните общности.
Теорията за общността за неговото единство и разбирателство автора развива доста обширно,като изхожда от неговото създаване от самото му начало,а именно семейните връзки.Като най-силна ТЬОНЙС посочва майчината връзка,той я разглежда като основен и най-чист начин за създаването на бъдещите отношения в семейната общност.Защото тя се грижи за своето дете,обгръща го с обич и го закриля.което след време рефлектира на него и то дава същото отношение към близките и към семеиството си и към заобикалящата го среда.Другото важно отношение е това м/у мъжа и жената като съпрузи.Според него е важно връзката да се разглежда и тя трябва да бъде трайно утвърждаваща се и създаването на деца да бъде общо достояние,а не просто като сексуална.И третата връзка е м/у братя и сестри,в която се създават най-човешките и чисти взаимоотношения между хора свързани кръвно по между си.Тази(семейната) група благодарение на създадените връзки по между си след време се сплотява по силно и си помага по-между си с единствената цел да направи живота, своя и на близките си по удобен и да ги закриля усещайки заплаха от вън.Уникална е семейната общност,защото при нея се наблюдава някакво различие и делена на удоволствията,но пак остава сплотена и единна.Автора ни представя в своя анализ как е заложено в природата на човек по силния да помага да по слабия,става въпрос за семейните отношения.Автора ни показва как всеки в роднинството съвсем точно заема своето място и поема своите функции.Бащата е този който закриля,поощрява и ръководи,той играе ролята на закрилящия този който се грижи за по-слабите и ги закриля.Така упражнявайки своята власт съществува риск силата му да се тълкува от по слабите или неговото семейство грешно.Предизвиквайки у тях страх което води до отхвурляне вместо така нареченото страхопочитание което е придружено с доброжелателство от страна на бащата.Майката заема пък противоположната позиция в семейството,тя е тази която дава нежност,тази която е в много тясно свързана с своите деца.Докато бащата е този за който е прието че е обща форма на културното състояние. ТЬОНЙС ни разкрива и как точно действат всичките тези връзки по ролите които заемат.Как детето се радва на закрилата,храната и насавленията, майката от това че го притежава и давайки му всичко, в по късен етап от живота му и на послушание и наи – накрая от помощ.На бащата се пада отблъскването на враждебност,той трябва да се грижи за изхранването на семейството,ако има нужда да съветва и наставлява или неговта сила като цяло се насочва навън,докато при майката е точно обратното.Всичките три вуда общностти,а именно 1)роднинство, 2)съседство, 3)дружба са свързани най тясно в пространството и времето.Роднинството е свързано с своя дом,там тре споделят обща храна стоят на една маса хранят се заедно.Намират покой и уют в своя дом при своите близки там се чувстват сигурни и защитени.Съседството е най-силно развито на село.Общото извършване на работа близоста на къщите и нивите общите интереси или както автора нарича „общата мера”,всички тия фактори водят до това привикване един към друг в съседската общност.Дружбата автора представя като напълно независима от предишните две общности.За дружбата е характерен големият град, за създаването и е нужно сходство в префесията,начина на мислене или като цяло ежедневния контакт с хора с които нещо ни свързва.Дружбата е основата за създаването на приателски отношения,тя остава извън семейните и съседски отношения, и за разлика от предишните две дружбата се основава на случайност или бърху свободния ни избор.
Обществото ТЬОНЙС представя:кръг от хора които както в общността обитават и живеят заедно по мирен начин,но не са съществно свързани а точно обратното съществено разделени.Обществото е точно обратното на общността,тук всеки е сам за себе си,и коренно различие между човека в общността и тук в обществото.Каквото има един човек то е само негово на никой друг,само той може да го ползва,наслаждава изключвайки всички останали. ТЬОНЙС разглежа обществото на човечеството като общо понятие за него причината за това поведение е даването и оценяването на дадени обекти.Човек дава някоя вещ или предмет само ако срещу нея получи друга при положение че другата е по изгодна или по хубава от неговата,тои никога няма да се раздели с нещо при положение че няма да получи оп добро или по изгодно за него.Примера на ТЬОНЙС е с алчноста на хората как те произвеждат дадена стока (ракия) тя е вредна за работника но от това печели друг,който не го интересува друго освен печалбата.В обществото всеи индивид изглежда че се труди за него докато всъщност се труди за себе си-така го окачествява ТЬОНЙС.Парите според автора обществото ги произвежда заради собственото си разбирае и начин за власт.На никой не му тряват пари за нещо друго освен да се осбождава от тях,за разлика от другите ценности които за абравени от човечеството(обществото).Тези от които изпитваме удовлетворение задоволство нещо стойностно,а какво стоиностно има в парите?Хартии с знак които служат за размяна на най-различни стоки.Парите са просто хартии със знак които ограничават обществото до там че да не е нищо повече от един абстрактен разум.Това води до други особенности на обществото,а именно че всеки е търговец,всеки води борба,битка с със своята конкуренция.Стреми се да възпрепятства конкурента си по всякакъв начин.Най-добрия вариант за него е ако конкурента му фалира,това може да се нарече дори като война между хората за надмощие един върху друг.Тук по слиния не толерира и не закриля по лсабия а точно обратното стреми се колкото може повече да упражни своето надмощие до та че да смачка конкурентите си.Друг интересен сблъсек е между купувач и продавач всеки гледа да се сдобие с колкото се може повече от чуждото сустояния като даде по малко от своето, това е общо взето в природата на човек.Начин да се спре тази така наречена воина всеки срещу всеки няма, но съществува начин двама или повече души да се обединят не срещу друго а срещу трети, което е продиктувано единствено от този стремеж за повече и повече.Всичката тази общителсност и любезност между хората е само и единствено с цел за постигане на лични изгоди.Правенето на услуги или подаруци са до там че всеки очаква и го прави с цел след това да получи своето.
ТЬОНЙС отлично ни създава ясна представа и ни показва разликите между общноста и обществото като ни ги представя като две сувсем различни съобщества.Той ги разграничава сувсем точно и по начин по който за всеки ства ясно че тези две понятия не бива да се смесват,а ясно да се разграничават.

Пример за изграждане на доверие от най-добрия социален инжeнер в света

от Кевин Митник-измамника, който побърка ФБР

Някои от тези истории могат да ви накарат да мислите, че всеки един в бизнеса е пълен идиот, готов, дори нетърпелив, да издаде всяка тайна, която знае. Защо атаките на социалните инженери са толкова успешни? Не защото хората са глупави или им липсва здрав разум. А защото ние, като човешки същества, всички сме уязвими на измама, защото хората могат да се предоверят, ако бъдат манипулирани по определени начини.

Социалният инженер е винаги подготвен да обърне недоверието в доверие. Добрият социален инженер планира своята атака като игра на шах, очаквайки въпросите, които неговата мишена би могла да зададе, и е готов с подходящите отговори/това ме навява на мисълта, че някои продавачи и търговци са точно социални инженери/.

Една от тези общи техники включва изграждане на чувство на доверие от страна на жертвите на този тип манипулатори. Как един измамник ви кара да му се доверите? Повярвайте ми, той може използвайки най-вече…

Доверието-ключът към измамата

Колкото повече социалният инженер успее да направи своя контакт да изглежда като обикновен разговор, толкова по-лесно избягва подозрението. Когато хората не разполагат с причина да бъдат подозрителни, за социалния инженер е лесно да спечели тяхното доверие. Веднъж след като има вашето доверие, подвижният мост е спуснат и портата на замъка е отворена, така че той може да влезе и да вземе информацията, от която се нуждае.

Бележка:Може да забележите, че тук се говори за социални инженери, телефонни измамници и други подобни все неща в мъжки род. Това не е шовинизъм; това само отразява истината, че повечето практикуващи в тези области са мъже. Но макар и да няма много жени – социални инженери, техният брой се увеличава. Има достатъчно на брой жени – социални инженери, пред които вие не трябва да намалявате своята бдителност, само защото чувате женски глас. В действителност, жените – социални инженери, разполагат с едно отчетливо предимство, защото могат да използват своята сексуалност за получаването на сътрудничество. А особено в България сме свидетели на страшно много руси “социални инженерки”, нали?

Обаждане на Андреа Лопес, примера с видеотеката

Андреа Лопес отговаря на телефона в магазин за отдаване под наем на видеокасети, където работи. Винаги е приятно, когато клиент й каже, че е доволен от обслужването. Този, който се обажда в момента й казва, че за него е удоволствие да работи с този магазин и че желае да изпрати писмо на мениджъра в тази връзка.


Той пита за името и пощенския адрес на мениджъра, на което тя отговаря, че той се казва Том Алисън и му дава адреса. Точно преди да затвори на него му хрумва друга идея и той казва: „Бих искал да напиша писмо и до централното ви управление, но какъв е номерът им?” Тя му дава и тази информация. Той благодари, добавя нещо приятно за това колко любезна е била, а тя му казва „довиждане”. Обаждане като това, си мисли тя, винаги помага смяната да свърши по-бързо. Колко хубаво би било, ако хората правеха това по-често.”

Второ обаждане, този път на Джини

„Благодаря ви, че се обадихте на студио „Видео”. Аз съм Джини, как мога да ви помогна?” „Здравей, Джини, ентусиазирано казва обаждащият се, сякаш всяка седмица разговаря с Джини. Тук е Томи Алисън/социалния инженер вече има името на мениджъра от предния разговор/, мениджър на форест Парк, магазин 863. Тук имаме един клиент, който иска да наеме Poки 5, а нашите копия свършиха. Можете ли да проверите дали имате при вас?”

Тя се връща след малко и казва: „Да, разполагаме с три копия.” „Добре, ще видя дали иска да дойде до вас. Благодаря. Ако някога имате нужда от някаква помощ от магазина, просто се обадете и попитайте за Томи. Ще се радвам да направя каквото мога за вас.”

Три или четири пъти през следващите две седмици Томи се обажда на Джини за помощ за едно или друго нещо. Те са очевидно напълно редовни искания и той винаги е много приятелски настроен без да звучи, че все едно се домогва до нея. Той е малко бъбрив, като разговаря с нея и за други неща, от рода на: „Чу ли за големия пожар в Истуук парк? Сума ти улици са затворени тук.” Тъй като обажданията са малка почивка от рутинното ежедневие, Джини винаги се радва да го чуе.

Ударът

Един ден Томи се обажда и звучи притеснен. Той пита: „Ей, вие имали ли сте проблеми с вашите компютри?” „Не, отговаря Джини. Защо?” „Някакъв е ударил колата си в телефонния възел и техникът от ремонта на телефонната компания каза, че цяла част от града ще загуби телефонния си сигнал и Интернет връзка до момента, в който не отстранят повредата.” „О, не. Мъжът ранен ли е?”

„Откараха го с линейка. Както и да е, бих бил благодарен за мъничко помощ/почна се/. Имам един ваш клиент тук, който иска да наеме Кръстникът, но не си носи картата. Би ли потвърдила тази информация за мен?” „Да, разбира се.” Томи дава името и адреса на клиента и Джини го намира в компютъра. Тя дава номера на акаунта на Томи. „Има ли някакви закъснения с връщането или дължими суми?” пита Томи. „Нищо не излиза.”

„Добре, супер. Аз ще му дам касетата и ще отбележа на ръка номера на сметката му, като ще вкарам информацията по-късно в базата данни, когато компютрите заработят отново. Освен това, той иска да плати с Виза карта, която използва и във вашия магазин, която обаче също не носи със себе си. Какъв е номерът на картата и датата, на която валидността й изтича?” Тя му диктува номера и датата на валидност. Томи й казва: „Ей, благодаря ти за помощта. Ще ти се обадя скоро”, и затваря.

Анализ на измамата

Първоначалните обаждания до Джини са само за изграждане на доверие. Когато идва време за действителната атака, тя „сваля гарда” и приема Томи за човека, за когото той се представя – управител на друг магазин от веригата. И защо да не го приеме – тя вече го познава макар и само по телефона, разбира се. Но те са установили бизнес приятелство, което е базата за доверието. Веднъж след като го приема като правдоподобна фигура, управител в същата компания, доверието е изградено и останалото е като разходка в парка.

Дадената ситуация се случва във видеотека, но модела на поведение на тези измамници е същия и при други видове мишени, които манипулират било то фирма, човек или каквото там им поръчат.

Бележка на Митник: Техниката на „жилото” по изграждането на доверие показана в горния пример е една от най-ефективните тактики на социалния инженер. Трябва да помислите, наистина ли познавате човека, с когото говорите. В някои редки случаи лицето би могло да не е това, за което се представя. Съответно всички ние трябва да се научим да наблюдаваме, мислим и поставяме под съмнение достоверността.

По какво преценяваме хората

Помислете за вашето собствено отношение, когато някой, когото не познавате, ви попита за нещо. Ако някакъв опърпан непознат дойде до вратата ви, едва ли ще го пуснете вътре. Ако обаче, добре облечен непознат дойде до вратата ви, с лъснати до блясък обувки, перфектна прическа, с изискани маниери и усмивка, вие ще бъдете доста по-малко подозрителни. Може би това е Джейсън от филма Петък тринадесети, но вие сте склонни да се доверите на това лице, тъй като то изглежда нормално и не носи извит нож в ръката си.

Какво по-очевидно от това, че ние преценяваме хората по телефона по същия начин. Това лице звучи ли по начин, все едно се опитва да ни продаде нещо? Приятелски и отворено ли звучи, или усещате някаква враждебност или натиск? Начинът му на изразяване говори ли за образован човек? Ние преценяваме всички тези неща и може би около дузина други несъзнателно, светкавично, често в първите няколко секунди от разговора.

Бележка на Митник: В природата на човека е да мисли, че не е много вероятно да бъде измамен в някаква конкретна сделка, поне не и докато не се появи причина, която да го убеди в обратното. Ние претегляме рисковете и след това, през повечето време даваме предимство на съмнението си. Това е естественото поведение на цивилизования човек… поне на този цивилизован човек, който никога не е бил жертва на лъжа или манипулация, или не е бил измамван с голяма сума пари.

На работа хората ни питат за различни неща през цялото време. Имате ли адреса на електронната поща на това момче? Къде е последната версия на клиентския списък? Кой е подизпълнител за тази част от проекта? Моля, изпратете ми последна актуализация по напредъка на проекта? Какво е името на този, името на онзи? Даваме ги без много колебание щом трябва да помогнем!

И познайте какво: понякога тези, които задават тези въпроси са хора, които не познавате лично и които работят за друга част на компанията или поне се представят, за такива. Но ако информацията, която предоставят, бъде проверена и излезе, че те са сред хората, които познаваме, ние разширяваме нашия кръг на доверие, за да включим и тях, и безгрижно им даваме това, което искат.

Разбира се, може и да се озадачим и да си зададем въпроса: „Защо на някой от завода в Далас му е притрябвало да види новите продуктови планове?” или „Дали би могло да навреди, ако дам името на сървъра?“. Така си задаваме един или два въпроса. Ако отговорите звучат разумно и поведението на човека ги потвърждава, ние „сваляме гарда“, връщаме се към природната си склонност да се доверим на нашия колега и правим това, което е поискано от нас да направим.

Не си помисляйте и за миг, че атакуващият ще се насочва само към хора, които използват компютърните системи на компанията. Ами ако момчето в пощенската служба каже: „Ще ми направиш ли бърза услуга? Хвърли това във вътрешната поща!”, то чиновникът знае ли в пощенската служба, че това съдържа USB със специална малка програма за секретарката на главния изпълнителен директор? Сега този атакуващ получава свое собствено копие от електронната поща на главния изпълнителен директор. Страхотно! Би ли могло това да се случи наистина във вашата компания? Отговорът е, абсолютно.

по материали от “Изкуството на измамата”



Кратка биография:
Кевин Митник, роден на 6 август 1963г е консултант за компютърна сигурност, автор на книги и бивш хакер. В края на 20 век той е осъден за различни компютърни престъпления и измами. Преди да го арестуват е бил най-издирвания хакер от ФБР в Америка.Още на 12 години социалното инженерство му става основен метод за получаване на информация, включително потребителски имена, пароли, телефонни номера и т.н. Митник прави първия си опит за неоторизиран достъп до мрежа през далечната 1979г, когато е едва на 16 години. Докато бяга от правосъдието Митник използва клонирани клетъчни телефони, за да скрие местонахожднието си като не спира да краде информация и да манипулира хората. През февруари 1995г Кевин Митник е арестуван в Рали, Северна Каролина като по време на ареста в апартамента му са намерени клонирани телефони, повече от 100 открадната телефонни кодове, множество устройства и няколко фалшиви лични карти. През 1999г Митник признава за 4 обвинения за електронни измами, 2 за компютърни престъпления и едно за незаконно прихващане на телефонна комуникация. Осъден е на 46 месеца затвор плюс 22 месеца за нарушаване на споразумение след арест за компютърни измами през 1989г. Според съдията Митник е изключително опасен тъй като може да предизвика дори ядрена война само ако му се предостави обикновен телефон! След освобождаването му през 2003г първоначално му е забранено да използва каквито и да е комуникационни средства различни от стационарен телефон. Митник се бори срещу това решение и печели в съд в своя полза, за да може да използва Интернет. В момента Кевин Митник ръководи компания наречена Mitnick Security Consulting LLC занимаваща се с консултации по компютърна сигурност и измами!

Ето как да разберем какво мислят хората или изкуството на калибрирането

Една от най-мощните техники в НЛП

С наблюдението и измерването започва нашата мощ. У. Б. Йейтс

Всеки, който е седял с часове в кафене на открито или на пейка в парка и е наблюдавал малките драми на всекидневието, случващи се навсякъде около него, познава несекващото очарование от наблюдението на човешкото поведение. В ресторанта, на терминала на някое летище или във фоайето на хотел; автобус или в кола по време на задръстване; докато гледа през прозореца на офиса или студиото; докато чака на опашка – или въобще където и да е: да се наблюдават хората се оказва любимият спорт на човечеството.

Всеки притежава жилката на антрополога. Или може би това е просто естествено любопитство. Ние искаме да знаем какво става с другите. Какво си мисли тя? Какво чувства той? Какво се случва? Понякога си измисляме истории за хората, които наблюдаваме – този е влюбен, онзи току-що е преживял трагедия. Забавно е, развива въображението, но на това не може да се разчита като на достоверен източник на информация.

Ако искате да узнаете какво става в действителност, в какво състояние се намира някой човек и как най-добре можете да ангажирате нечий интерес, вие обръщате внимание на определени поведенчески показатели. Вие калибрирате постоянство и различия в поведението. Да калибрирате, означава да измервате, да определяте степента на отклонение от даден стандарт или норма.

Човешките същества притежават удивителна способност за това – ние можем да засечем и най-слабото отклонение, незначителната промяна в нечия интонация, изражение на лицето или походка. Можем на секундата да усетим настроението на човека по начина, по който се движи още преди да се е приближил на една пряка от нас или в първия момент, в който чуем гласа му по телефона.

Как обаче измерваме мисленето? Или чувствата?

Има ли някакъв начин, като ви погледне някой, да познае накъде са насочени мислите ви? Съществува ли измерване, показващо дали сте възприемчиви към това, което имам да ви съобщя? Дали слушате изобщо? Дали разбирате какво има предвид другия човек? Не може да четете мисли като отворена книга, но можете да придобиете добра представа в какво състояние на духа сте или накъде клоните, просто като слушате и гледате за определени поведенчески показатели.

Наблюдавайте как се държите – поза на тялото, сила на гласа, движение на очите, всички незначителни подробности в поведението ви, които може би не осъзнавате. Тези индикатори изпращат послание достъпно за всеки, който знае за какво да следи.

Калибрирането е умение да разчетеш другия човек – на какво да обърнеш внимание, кои специфични детайли от поведението разкриват мислите и чувствата му. То е свързано с бдителността: както при котката, замряла в напрегната поза, следяща птица сред листата на дървото; или ловно куче, което с чувствителен нос надушва къде се крие плячката.

Калибрирането е и фокусиране върху съзнанието на друг човек и готовност или любопитство да разберете всички сигнали, знаци и данни, които той ви дава, без да интерпретирате или преценявате – просто наблюдавате и регистрирате факти. Това ви дава необходимата информация, за да бъдете гъвкави и убедителни в общуването.

Но какво по-точно да разбираме под поведенчески показатели? Как да разберете къде да гледате и какво да слушате?

Представете си езеро. Разположено е в гора, лятно време е. Много жаби живеят в езерото ви. Може би сте чували дълбокото им музикално квакане или кресчендото на техния хор. Но къде да гледате, за да ги видите? Мехурчетата по повърхността на водата ще ви покажат. Първо забелязвате връхчетата на листата на водните лилии, после малките клонки покрай езерото. Стотици жабки се появяват пред погледа ви. Изведнъж те са пред вас. Как сте могли да ги пропуснете?

Същото е и с разгадаването на хората, с разчитането на многобройните знаци и индикатори, които ви показват какво става вътре в човека. Това е като мехурчета по повърхността: внезапна смяна на темпото, докато даденият човек говори, по-учестено дишане, изпъване на лицевите мускули.
Бъдете нащрек предимно за промени. Гледайте за смяна на стойката, жестовете, дълбочината и скоростта на дишане (от дълбоко към плитко дишане, от бързо към бавно); изражението на лицето (напрягане или отпускане на мускулите, врязване или изглаждане на бръчките, смяна на цвета); тоналността на гласа (промяна на височината от висок към нисък, промяна в силата и темпото на говорене); скоростта, с която се преминава от бързо към бавно говорене.

Пазете се от интерпретации: да видите например нещо, приличащо на намръщване, и да решите, че е признак за критичност; да чуете някой да говори високо и да разтълкувате това като гняв. Такива изводи не са полезни, а по всяка вероятност не са и точни. За типични промени в стойката обръщайте внимание на позицията на раменете, главата и гърба.

Когато калибрирате/наблюдавате/ жестовете, е особено важно да отбележите кога започват и кога свършват. Повечето хора имат характерни жестове, определящи ги толкова добре, колкото и гласът, и начинът им на говорене. Жестовете ги съпътстват като сянка, подчертаваща същността. Този барабани по масата, онзи прокарва пръсти през косата си, еди кои си натиска с крак невидим педал, някой друг изглежда, че отпъжда невидими мухички.

Освен индивидуалните жестове има и такива, които оцветяват драматично речта на даден човек. Ако следите за тях, може да видите как говорещият подчертава определени думи, като пронизва с показалец пространството пред вас или разсича въздуха с думи Говорещите понякога щракат с пръсти, подръпва ухото си, притискат слепоочията си.

По този начин хората ви показват кое е важното в думите им. Жестовете поставят ударение на определени думи, друг път се опитват да ги омаловажат или дори да ти изтрият. Виждали сте хора, които си закриват устата, сякаш се опитват да попречат на думите да излязат. Включете телевизора, но намалете звука докрай. Вижте каква част успявате да разберете. Обзалагам се, че е доста голяма. Хората могат буквално да видят какво казва някой друг.

Търсете знаци върху лицето: дълбока бръчка между веждите, напрегнатост около брадичката, промяна на цвета или избиване на петна, стисване на устните или увисването им и т.н. Запомнете, ключовата дума е промяна. Тя е маркерът, показващ, че нещо се случва в допълнение към използваните думи. Понякога това означава просто съответствие или съгласие с изричаните думи, но може и да е сигнал за натъртване и дори за противоречие.

Освен вербално ние си говорим и по много други начини често без да съзнаваме
Чрез думите се осъществява по-малко от 20% от комуникацията. Останалата част от общуването протича по невербални канали. Всеки от нас притежава характерни жестове, които ни издават и са част от нашата индивидуалност. Те са като сигнални флагове, които идентифицират всеки от нас и ни отличават от другите.

Разчитането на тези поведенчески индикатори е бърз начин да се почувствате близки с някой човек, да го опознаете, да го манипулирате. Това води до разбирателство, което от своя страна прави общуването по-лесно и ефективно. По-долу са приложени някои специфични особености, които ла се опитвате да видите или да чуете, когато калибрирате някого:

Наблюдавайте за промяна в:

жестовете;
стойката;
чертите на лицето;
цвета на лицето и шията;
напрягане и отпускане на мускулите;
широко отваряне или присвиване на очи те;
разтягане или свиване на устните, промяна цвета на устните;
дишането (по-бързо/по-бавно,по-дълбоко/по плитко),
Слушайте за промяна в:

силата;
височината;
темпото;
паузите;
ритъма.
Гледайки и слушайки за подобна информация, вие насочвате вниманието си навън. Преминавате в отворено състояние. Много рядко го правим, нали? Да калибрирате хората не само е едно от най-увличащите и абсолютно поглъщащи занимания, но е и най-ефективното средство за изграждане на основа за комуникация.

Ако не можете да обърнете внимание на другия човек, без автоматично да си съставяте мнение за значението на някои негови действия, то е малко вероятно да привлечете вниманието му. Едно от основните изисквания за един актьор е способността да слуша другите, да наблюдава какво става около него. Дори това да е хилядното му представление, актьорът трябва всеки път да го пресъздава като ново. Само тогава на публиката ще й се стори правдоподобно.

Заобикалящият ни свят е като сцената. За да накарате другите да ви слушат и да ви забелязват, трябва да отворите собствените си очи и уши. Чрез калибриране на отговора на другите ще откриете кога и как да подходите, за да сте сигурни, че посланието ви ще стигне до своето предназначение.

Ето как работи калибрирането във всекидневна ситуация.

Търговец се опитва да продаде нова спортна кола. Той разговаря с клиента за най-различни неща, търсейки тема, която да го интересува. „Харесвате ли „Ливърпул”? Мислите ли, че ще вземат купата тази година?” „Ходихте ли на почивка през лятото?” „Имате ли деца?” Всички тези въпроси са с отговор „да” или „не”.

Докато потенциалният клиент отговаря, търговецът отчита всяка реакция. Забелязва, че когато клиентът отговаря с „да”, веждите му се повдигат, цветът на лицето му става по-розов, а гласът му – по-силен. Чрез калибрирането на тези показатели търговецът знае как да разпознае положителната нагласа на клиента. Това му помага, за да изложи финалните си аргументи, агитирайки за спортната кола, когато клиентът е настроен най-позитивно.

Можете да опитайте и следното: да кажем, че сте с приятелка, която невинаги показва какво точно й се прави и е потисната. Това се е случвало и преди и тя не иска или не може да ви каже какво не е наред. Днес обаче вие калибрирате знаците, които тя ви дава. ‘Забелязали сте – с течение на времето, – че когато жената наистина иска да направи нещо, дишането й се учестява, главата й съвсем леко се поклаща нагоре-надолу и гласът й става до-дълбок.

Когато пък се съгласява с нещо, което в края на краищата не иска да прави, дишането и става по-бавно и неравномерно, гласът й изтънява, тя замира напълно и не се долавят никакви нейни движения. Калибрирайки това, отсега нататък сте способни да различите дали тя има предвид „да”, когато казва „да” или напротив.

Калибрирането е начин за измерване

То означава да наблюдавате малките промени, които стават с другия човек по време на междуличностната комуникация. Тези изменения издават реакцията на другия, дават ви информация как мисли и се чувства той. Калибрирането означава да се оглеждате и да се ослушвате за това, което вече е налице, точно иред вас.

Както мехурчетата на повърхността на езерото, тези поведенчески характеристики са очевидни, стига да си направите труда да ги забележите. Всичко, което се изисква от вас, е да обръщате внимание достатъчно дълго време и внезапно всичко ще излезе наяве, набиващо се на очи като билборд. Човекът сякаш ще ви казва и показва мислите, които се крият зад думите му, а вие от своя страна ще можете да му въздействате!

по материали на д-р Ане Линден

За Социологическите агенции

Социологическите агенции са фирми като всяка друга, но за разлика от останалите през последните 20 г. те успяха да се вместят в съдбата на България чрез проучванията, които напоследък правят през седмица-две. На кое място се определят в съдбата на България, вероятно не е толкова важно за тях, но за народа, чиито доходи остават най-ниските в Европа, това е от значение. Въпреки това обаче, българите все още не знаят коя социологическа агенция с коя партия работи, какъв е произходът на доходите им и какъв е размерът им.

Проучването на СевлиевоNews за една от социологическите агенции - „Арфа Рисърч”ООД, показа, че съдружниците Боряна Иванова Димитрова и Станислав Борисов Стоянов го създават през 1997 г., т.е. тези агенции са дружества и по закон съдружниците са търговци, а социологическите проучвания, които извършват, са търговски продукт. През 1997 г. двамата са създали дружеството с капитал от 5 600 лв. и са разполагали с една копирна машина, принтер, копирна система и факс апарат...

Кой има интерес да купува търговския продукт на социологическите агенции и на кого те имат интерес да го продават? Отговорът на този въпрос би насочил хората към политическите и икономическите процеси в страната през последните 20 г. и за причините за драстичните разминавания в проучванията или за закотвеното положение на един или друг политик на най-високата позиция на рейтинговата скала, или пък за причините за спада в доверието в ГЕРБ или правителството, както и за изстрелването на друга политическа формация като например БСП. Без значение, че социологическите проучвания са търговски продукт, през последните 20 г. те успяват да повлияят на електоралните нагласи на хората и дори на решенията на партиите. През изминалите месеци се наблюдава непрекъснат стремеж чрез социологическите проучвания да се повлияе например и на решението ГЕРБ за номинирането на определен от някого политик за кандидат-президент. Не е трудно да се установи кой има такава подкрепа, но от кого – знаят тези, които плащат за проучванията.

През 20-те години преход социологически проучвания определяха и изхода от парламентарните и дори на местните избори. Такъв е примерът и със Севлиево. Винаги те се извършваха от НЦИОМ и успяваха да предрешат и изхода от вота, и да определят съдбата на града. Тези проучвания вероятно са скъпи, макар че не е ясно по каква методика се правят. Неизменно във въпросите, които се задават в Севлиево, присъства бизнеслидерът на „Идеал Стандарт-Видима” Васил Кънев или като предпочитан общински съветник, или като кандидат-кмет. Не е ясно кой колко плаща, но през 2009 г., когато се проведоха парламентарните и европарламентарните избори, „Алфа Рисърч” отчита приходи от 1 147 000 лв., а през 2010 г. – 580 000 лв. Освен „Алфа Рисърч” Боряна Димитрова притежава още едно дружество – „Консорциум Арфа Рисърч-Майкростат Аналитикст”, регистрирано с 2 лв. капитал. За 2010 г. обаче отчита нетни приходи от продажби в размер на 52 000 лв.

Социологията като търговска дейност в политиката

Социологията е не само наука за властта, каквито са разбиранията на другия известен социолог в страната Андрей Райчев, а и възможност за нагласяне на електоралните нагласи според плановете на микроелементите на обществото, които са свързани с бившите управленски и репресивни структури на страната преди 1989 г. Действията на микроелементите вече са явни. Едната група от тях продължава напъните си за изтегляне на БСП от блатото и за вкарването й в коалиция с ГЕРБ при евентуални предсрочни парламентарни избори, които искат да предизвикат, но нейните цели не са политически, а търговски чрез политиката. Затова БСП толкова упорито е придвижван след ГЕРБ по рейтинг. Стремежи за коалиция между ГЕРБ и БСП, макар и неявни тогава, се наблюдаваха и няколко дни преди парламентарните избори през 2009 г. Вероятно представителите на т.нар. социологически агенции тогава правилно са преценили, че БСП пада зад борда. За приемане на такава нагласа неявно се работеше и върху ГЕРБ, стратегията на който обаче в последните дни обърка плановете на микроелементите.

Българското общество е доверчиво

Социологическите агенции като търговски дружества са със завидни приходи за държава като България, в която обаче се оказа, че има място и пари за всички. Оказа се обаче, че българското общество се отнася изключително доверчиво към социологизирането на данните от т.нар. проучвания. Доверие внушава и „Галъп Интернешънъл-България”. Един от неговите собственици е социологът Андрей Райчев. Неговата агенция е от тези, които упорито изстрелват БСП към високата рейтингова скала. Предполагаме, че е заради миналото на Райчев, свързано с БКП. Заедно с Красимир Гергов и Кънчо Стойчев Андрей Райчев притежава и бизнес за строителство на хотели и голф-игрища. През 1998-ма и 2003 г. заедно с Кънчо Стойчев продават мажоритарния дял от в-к „Сега”. Издават и списанията „Наш дом”, „Жената днес”, „Кухнята”.

През 1989 г. Райчев е назначен за пълномощник на ЦК на БКП, наблюдаващ философските и социологически звена, т.е. и в този случай всичко започва от БКП. До края на 1991 г. Андрей Райчев е директор на НЦИОМ. През 1990 г. с Кънчо Стойчев основават социологическата агенция „Сова-5”, чиято дейност е като на НЦИОМ. Според журналистическа публикация Андрей Луканов е подпомогнал осъществяването на контакти с британската социологическа агенция „Сошъл Сървейс Галъп Пол”ЛТД – член на веригата „Галъп”. На 6 март 1991 г. е регистрирано „Болкан Бритиш Соушъл Сървейс“ООД („ББСС“ООД). В „ББСС” обаче не фигурира наименованието „Галъп”. Проучването на СевлиевоNews показа, че по данни за 2006 г. собственици на „ББСС” ООД са „Болкан Бритиш Соушъл Сървейс” АД, представлявано от Мадлена Исак Леви-Примо, Марчела Веселинова Желева, Андрей Венцелов Райчев и Кънчо Марков Стойчев. Предметът на дружеството е извършване в страната и чужбина по своя инициатива и по поръчка на трети лица социални, икономически, политически и други проучвания и интерпретация на резултатите. Най-големи дялове в „ББСС” ООД имат акционерното дружество, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. През декември 2010 г. всичките физически собственици на „ББСС” ООД вземат решение за продажба на своите дялове на другия собственик – „Болкан Бритиш Соушъл Сървейс” АД („ББСС” АД) с изп.директор Кънчо Стойчев, с което „ББСС” ООД се трансформира в „ББСС” ЕООД с едноличен собственик на капитала „ББСС”АД. За 2010 г. приходите на „ББСС” ООД са 1 881 000 лв., а за предходната – 1 982 000 лв. Проучването на СевлиевоNews за „ББСС”АД показа, че същите хора присъстват и в Съвета на директорите – Андрей Райчев, Марчела Желева и Кънчо Стойчев. През март 2009 г. в „ББСС” АД се влива и „ТНС България” ЕООД, представлявано отново от Кънчо Стойчев. Акционери на „ББСС” АД са Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и „Индекс” АД, представлявано от Мадлена Исак Леви-Примо. Акционерният капитал на дружеството е 339 000 лв. Към 31-ви декември 2010 г. акционери на „ББСС” АД са: Галъп Пол с 0,92%, Индекс АД с 33,96%, Андрей Райчев с 32,56% и Кънчо Стойчев с 32,56%. Към края на декември 2010 г. в акционерното дружество влизат: „ББСС” ЕООД - София, до 17 декември 40% от ТВ План ТНС АД - София, 51% от C.B.S.-AXA SRL - Кишинев, Молдова, 64% от CSOP SRL – Букурещ, Румъния, 58% от Index Kosova – Прищина, Косово. Асоциирано предприятие е Mareco Index Bosnia DOO с 27%. Нетният размер на приходите от продажби за 2010 г. са 10 584 000 лв., а за 2009-та – 10 435 000 лв. Както е видно, при тях няма криза. Нямат и кредити. В Съвета на директорите на софийското дружество „Индекс”АД са британските граждани Пол Симон Кент Райт, Антъни Браян Коулинг и Джеймисън Робърт Марк Смит. Дружеството се представлява от председателя на Съвета на директорите Антъни Браян Коулинг.

Прогнозите на Галъп

През февруари тази година в-к „Дневник” писа: „Очаквано рейтингът на управляващата партия ГЕРБ за последния месец пада с около 4 пункта, този на премиера Бойко Борисов - с около 6 пункта, а на основния критикуван при скандала - вътрешният министър Цветан Цветанов, с 5 пункта. В същото време по-голямата част от хората не виждат алтернатива на управляващите. По думите на Кънчо Стойчев от „Галъп”, ако премиерът не предприеме по-решителна стъпка, като например отстраняването на Цветанов от властта, може да се прогнозира, че рейтингът на вицепремиера ще продължи да пада. Това щяло да повлече и доверието в управляващата партия, което щяло да продължи да потъва. Първенец както и досега е еврокомисарят Кристалина Георгиева (с 58 пункта доверие), а след нея - регионалният министър Росен Плевнелиев (39 пункта)”. Както е видно, атаката е насочена към премиера Борисов и вицепремиера Цветанов. През юни тази година БТВ съобщава: „Все повече българи - критични към ГЕРБ. Плевнелиев изпревари Бойко Борисов в битката за народната любов. Това потвърждават данните на още една социологическа агенция - Галъп. Ако парламентарните избори бяха днес, ГЕРБ щеше да събере гласовете на 26% от избирателите. Други 21% биха гласували за БСП”. Ако потърсим данни и от миналата година, ще се установи, че процесът на преднамереното движение на някои партии надолу и на други нагоре по рейтинговата скала продължава вече втора година. Ясно е, че това е заради исканата коалиция между ГЕРБ и БСП при евентуални предсрочни парламентарни избори.

През 2005 г. чрез БТА беше разпространено съобщение на американската компания за изследователски услуги Gallup Organization. Тогава тя съобщи, че няма да прави социологически проучвания за предстоящите парламентарни избори в България. В съобщението се казваше, че американската фирма няма нищо общо с регистрираната в Цюрих Gallup International Association, чийто член е българската агенция за социологически проучвания BBSS Gallup International. Коментарът на в-к „Капитал тогава беше, че „и да иска, американската компания не може да извършва подобни изследвания в България, защото никога не е работила по поръчки на политически сили и правителствени организации”.

ВЕЛИКАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ ИЛИ КАК ДА БЪДЕМ УВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ

Животът е въпрос на схващане. Тъй като работата е голяма част от живота ни, как изразходваме времето и енергията си, също е въпрос на схващане.
Докато преминаваме през живота, ние натрупваме убеждения за мислите и чувствата си, а много от тях са лъжливи, както са и обявите за работа. Въпросът за безработицата стана актуален за нашата страна от "раждането" на демокрацията, поради преструктуриране на предприятията и приватизация на цели отрасли от промишлеността. Стотици работници, служители, млади специалисти се оказаха потенциални кандидати за безкрайните "опашки" пред Бюрата по труда. Същевременно от различни страни сме "засипани" с предложения за подходяща, съответстваща на квалификацията ни работа. Обявите за "изконното” право на гражданите- правото им на труд, се четат и препрочитат не само от "изпадналите в немилост", но и от всички, които живеят по един или друг начин с мисълта за бъдещата угроза. Четем и препрочитаме и ни обземат чувства. Чувства на страх и обърканост, на несигурност и безизходица. И на ГНЯВ. Гняв, продиктуван от собственото ни чувство за малоценност. Защото ние трябва да сме само жени до 30 години, владеещи куп "допълнителни умения" или мъже с висше образование, отбили военната си служба, до 25 години и с най-малко 5 години стаж по специалността ??? Несъответствия и дискриминация. Погледнете кое да е обявление за работа и ще се убедите в това. Каква увереност да имаме в себе си, след като дори за помощен персонал се изисква владеенето на два западни езика ? Изисквания и претенции. И за какво ? За мизерната минимална работна заплата или заради уверението за "атрактивно" заплащане, съобразено с постигнатите резултати и работа в просперираща многофункционална компания ? На това се казва "глупости на търкалета". Струва ни се, че светът е единствено за "всестранно развитите ", които по свой собствен начин са решили и проблема със старостта. И се отказваме от надпреварата. Затваряме се в себе си и "изгаряме" в пламъка на собственото си отчаяние, като митичната птица Феникс, само дето като нея не успяваме да възкръснем от пепелта. А "възкресението" е възможно. Просто се огледайте около себе си. Светът е пълен с посредственост и тя ни обгражда навсякъде, така плътно, както повоите пристягат телцето на новороденото. Посредственост и некомпетентност - на всяка крачка - от кварталния магазин или кръчма до висшите етажи на големите фирми, учреждения и организации. Вижте и се успокойте. Защото шанса ви да си намерите работа е единствено в самите вас. И не се доверявайте чак толкова много на обявите. Защото въпреки, че в повечето случаи съдържат нелепости и са явно необмислени, тяхната основна цел е да се намали потока на бъдещите кандидати и да се "отсее зърното от плявата".
Въпреки че, въпросът за зърното и сеното остава спорен, ако все пак отговаряте на изискванията, поставени в обявата за работа, вие може би ще бъдете елиминиран, защото не притежавате "мотивация ". Ако на някого този аргумент се стори неясен и уклончив, толкова по-зле за него, защото не е разбрал собствената си цена. Защото да си "мотивиран", означава още, че нямаш никакви други стремления и възможности за по-добра перспектива и реализация. Това значи, че "мотивираният" е безценен човек, само защото вече е на нивото на своята некомпетентност и даденото работно място го задоволява напълно. По тази причина най-трудно си намират работа именно специалистите. Защото те мислят, че си знаят "цената". Имат и претенции - за работно място и условия на труд, за длъжност и заплащане. А това са все неща, които са от неудобните.
Ако всичко това ви се стори крайно песимистично, не се отчайвайте. Защото съществува една тайна. И тя се състои в това, че Вие сте по-добър, отколкото си мислите. Няма никакво съмнение в това. Вие сте по-умен, по-съзидателен и по-талантлив, отколкото мислите. Огромното мнозинство от нас никога не стигат до използването на запаса си от потенциални възможности. Ако направите преглед на силните си страни, ще бъдете удивен от това, колко много добри качества притежавате.
Не бъдете скромен и не се свивайте. Застанете на мястото си! Никога не смесвайте вътрешната си цена с външните си успехи, провали, победи или трагедии. Вие сте съвсем полезна, достойна личност просто, защото... съществувате. Добре е, че сте такъв, какъвто сте.
Не позволявайте друг да определя вашата цена. Да изграждате представата за себе си върху чужди мнения означава да строите къща върху плаващи пясъци. Не давайте възможност на други да определят вашите способности. Никога не позволявайте да ви казват, че сте прекалено стар или прекалено млад, прекалено мързелив или прекалено каквото и да било друго, за да постигнете нещо. На вас ви изглежда възможно и вие искате да го направите - тогава давайте с пълна сила напред.
Вярата в самия себе си е първата тайна на успеха. И не се поставяйте в редиците на бедните, защото на бедните не можете да помогнете ако сте един от тях. Помагате им, ако задоволявате собствените си потребности и сте им от полза сами да си помогнат.
Избавете се от чувството за неуспех. Човек не може да открие нови морета, ако няма смелостта да изгуби брега от погледа си. Спрете за момент и помислете за всички чудесни неща, които не са се случили, защото някой се е страхувал от неуспеха и не е имал смелостта да действа. Изумителен е фактът, че неуспех не съществува. "Неуспех" е просто схващането, че някакво действие не е извършено задоволително. Страхът от неуспех създава измамното чувство за безопасност и сигурност. Не можете да загубите състезание, в което не участвате. И така, като не правите нещо, вие си спестявате привидно безсмисленото унижение на неуспеха. Никога няма да бъдете победител, но няма да бъдете и победен.
Ако някога сте се сблъскали с неуспеха (а кой от нас не е?), страхът от него ви дава идеално извинение да не опитвате и в настоящия, и в бъдещия момент. Но неуспехът не е мярка за успех. Не преставайте да опитвате дори с риск да ви елиминират поради възраст, квалификация или пол. Координирайте своя подход към бъдещата работа. Ако се усещате несигурен във възможностите си, спрете и си задайте въпроса, какво ще постигнете с това усещане. И не се чувствайте от "втора ръка" човек. Не вярвайте, че другите са съвършени, а вие не, защото парадоксът на съвършенството е, че той просто не съществува. Онези, които изглеждат по-съвършени от останалите са нещастни, защото преследват неосъществима мечта. Те се опитват на всяка цена да не сгрешат. И понеже не се греши, ако се бездейства, затова не се прави нищо.
Несъстоятелността на такова отношение най-добре се вижда в един цитат от автор, който казва: "По-добре е да бъдеш силен човек със слабости, отколкото слаб човек без сила. Диамант с дефект е по-ценен от тухла без дефект." И въпреки, че няма нищо лошо в това понякога да се преследва съвършенството, то не е необходимо за огромното мнозинство от нещата, които извършваме в живота, защото в тези случаи перфекционизмът спъва ефективността и ни губи времето и енергията.
Затова бъдете такъв, какъвто сте! Когато се сблъсквате с предизвикващи напрежение ситуации, не забравяйте, че образът на настоящето винаги е преувеличен. Действително ли е въпрос на живот и смърт? Наистина ли това е шансът в живота ви? Преценете отстрани от гледна точка на човешкия живот. Почти винаги ще откриете, че нещата далеч не са толкова драстични, колкото са изглеждали първоначално. Такова разбиране ни дава възможност да действаме с лекота. И най-после да повярваме в себе си. Това, от което имаме нужда и което е наше право, зависи единствено и само от нас.

Петя Станева

Идентичност

От Уикипедия

Идентичността е общ термин, използван в социалните науки за да се опише индивидуалното разбиране на човек за себе си като отделна същност. Макар, че терминът е общ, може да се каже, че той най-много се отнася до психологията и социологията, и особено до социалната психология.

Психологическата идентичност подхранва чувството на индивида за собствена цялостност. Тя е този конструкт, който му помага да изпитва чувство за самотъждественост, постоянност, перспективност и непрекъснатост. Идентичността е това, което прави индивида цялостен Аз, различен от другите, но същевременно и свързан с тях. Индивидуално, идентичността предполага една реалистично развита Аз-концепция, свързана с овладяването на средата на различни нива и социалното признаване на индивида в обществото. Различните измерения на идентичността предполагат чувството за едно единство на различните его-състояния и чувството за принадлежност към дадена общност. Тъй като индивидът не съществува самостоятелно, той изгражда идентичността си чрез своята принадлежност към различни групи.

Идеите на Ерик Ериксън за идентичността са отчасти базирани на голяма част от идеите на Фройд. Ериксън определя като първоизточник на идентичността културно значимото достижение. Основна идея в развитието на теорията за идентичността на Ериксън е: „Идентичността е субективно чувство за укрепваща тъждественост и непрекъснатост”. За нея не трябва да се мисли като за група от приетите от индивида роли. Смисълът на идентичността по-скоро се съдържа в сумарното съчетание на различните възможности и идентификации на индивида. Идентичността не е неизменна структура, тя се развива и променя още от раждането и не спира до края на човешкия живот.

„

Съзнателното чувство за това, че имаш лична идентичност, се основава на две едновременни наблюдения: възприятието на собствената тъждественост и континуитета на личното съществуване във времето и пространството и възприятието на факта, че другите приемат тази тъждественост и континуитет… Его-идентичността, обаче засяга нещо повече от простия факт на съществуването; това е Его-качеството на това съществуване. Следователно его-идентичността в субективния си аспект е съзнанието за факта, че в методите за его-синтез има тъждественост и континуитет - стилът на собствената индивидуалност, и този стил съществува едновременно с тъждествеността и континуитета на значението, което имаме за значимите други в непосредствената общност на хората.

“

 Първата проява на идентичността можем да открием още от първия ден на взаимоотношенията между майката и детето в една атмосфера на взаимно доверие. Идентичността в ранното детство е пряко свързана с автономността според Ериксън. Тя изразява една рамка на събитията „тук и сега“ , която постепенно се преодолява и в последствие се развива едно чувство за самоинициативност. С настъпването на ранната училищна възраст се заражда и новата структура на идентичността, която е обвързана с желанието за създаване и чувството за малоценност. В този период детето си задава въпроси като „Кой съм аз?“; „Защо съществувам?“ ; „Какъв е моят път?“. Ериксън вярва в амбивалентността на идентичността. Ериксън очертава и възможностите за развитие на негативна идентичност. Отчуждението от другите често е белег на негативната идентичност. То е свързано със желанието за бягство от интимните връзки, породено от страха на индивида да не изгуби своята идентичност. Често индивида (и в частност – детето) с негативна идентичност среща трудност да построи планове за бъдещето. Често тези трудности са обвързани с недоверието, породено от идеята и от тревожността, че с времето може да се случи нещо,което да промени плановете или да им попречи. Лицата с негативна идентичност често бягат от отговорност. Това е свързано с невъзможността на индивида да обективизира собствените си способности, което поражда трудност да се съсредоточи върху определена дейност. Съществува и друга възможност за развитие на негативна идентичност, а именно съзнателният избор на отрицателна идентичност. Той често е противоположността на очакванията за идентичност, които имат другите за индивида. Така лицето си прави опит да запази собственото си пространство от налагането на чуждите идеи, желания, цели и идеали.

Според Ериксън, има различни характеристики, изразяващи някакви смущения в идентичността. Една от тези характеристики е свързана с объркаността и загубата на перспектива. Тя е базирана на недоверието и може да доведе до регресия към ранното детство, където липсва засиленото чувство за време. Друга характеристика е свързана с усещането за несъответствия между Аз-ът в очите на другите и собственото самосъзнание. Често тези несъответствия довеждат до пренебрежение към мнението и оценките на другите както и до загубата на самоуважение и появата на недоверие в себе си и собствените си възможности. Изключването на възможността за свободното движение между различните роли (ролева фиксираност) също е белег на определени смущения в идентичността. Основна характеристика за такъв тип смущения е и бисексуалното объркване, което е свързано с неоценяването и неприемането на собствената полова идентичност. Това, естествено се отразява сериозно и върху развитието на способностите за интимност.

Джеймс Марсия (1980) продължава идеите на Ериксън. Неговата цел е да разкрие различните предпоставки и последствия, свързани с идентичността. Той разграничава четири основни ориентации на Его идентичността:

• Размита идентичност – тя е характерна за ранната и подрастващата възраст, тъй като се приема за най-простия статус на личността. Детето не приема някакви ясни убеждения и ценности, не преживява определена криза.
• Преждевременна идентичност – такъв тип идентичност се сформира под натиска на родителите. Децата, притежаваши този тип идентичност не могат да вземат самостоятелни решения и обикновено стават последователи на един от родителите, приемат неговите идеи и защитават неговата ценностна идеология, без да достигат до самостоятелност. Често изпадат в невротична зависимост. За такъв тип личности често по-нататък са характерни конформизма и авторитарността. Те избягват стреса, не харесват промените и често се обръщат към другите.
• Мораторий – в този период настъпва нормативния кризис. Детето още не е направило своя избор и продължава да търси идентичността си. Изследва различни варианти във времето като се надява да открие своето място. Децата с тази ориентация се характеризират с непостоянност, обезпокоеност и неудовлетвореност.
• Зряла идентичност – Детето е преживяло своя кризис и е достигнало до избор. Тази ориентация дава чувство за вътрешен мир. Всички цели и перспективи са реалистични. Детето започва да се приема такова, каквото е. Новите избори , свързани със самоактуализацията често крият тревоги относно бъдещето на този избор – дали е осъществим, достижим.