След сагата с референдума българското общество за пореден път се въз-Буди. Този път предизборно – време му е, въпреки че до изборите остават още пет месеца.
(Казват, че дори “Наглите”, осъдени за убийства и отвличания, вече се поздравявали с възгласа: “Огън – още пет месеца!” Още пет месеца какво? Търкане на затворническия нар – след което ще бъдат пуснати по живо и по здраво от дошлите на власт техни покровители, които бяха калесали Пешо Сумиста за съветник на спортната комисия в НС.)
Причината за въз-Будата дължим на сайта “Биволъ”, извадил наяве досието “Буда”, посветено на българския министър-председател. С което тезата за милиционерската диктатура, основна за опозиционната левица, придобива завършен вид. Зер и самият Бойко Борисов се оказа маскара – и той ченге, и той сътрудничил, и той едва ли не донасял на “службите”.
Нищо, че доноси липсват. Нищо, че декларация за сътрудничество липсва, вербовъчна беседа и отчет на оперативния работник – също. Нищо, че става дума за ЦСБОП, а не за ДС – и че борбата с организираната престъпност май минаваше за позитивно дело. Важно е не какво има – а за какво и как се говори. Важно е – по логиката на основната комунистическа стратегия, с която започна преходът, Буда-та да бъде вписан сред маскарите – които, както е добре известгно, са всички.
Правилно, ще кажете, браво на биволите. Там му е мястото. Заради простотиите и Мишо Бирата. Браво!
Браво, ама не чак дотам. Поради няколко причини, които впрягат Биволъ в пропагандната каруца на Румен Петков. Която – по добрите традиции на покойния Цвятко Цветков и прочее ДС-генералитети, скърца отвсякъде със звуците на подмяната и лъжата.
Първо – става дума за идентификация между обговаряните по време на целия преход агенти на ДС – и сътрудниците на настоящите служби за сигурност в съзнанието на публиката, която идентификация се постига с настоящите публикации и целия пропаганден шум, свързан с тях.
Този ефект няма как да е останал незабелязан за моите приятели от “Биволъ” – най-малкото защото са доста по-интелигентни от журналистическата масовка. И знаят, че да бъдеш агент на ДС е едно, а да бъдеш сътрудник на ЦСБОП е друго. Също и че е едно да бъдеш набелязан като евентуален източник на информация, а съвсем друго е да си се съгласил и да си писал донесения.
Въпреки това по всичко изглежда, че те са доволни от получилата се шумотевица. Дотолкова, че са пуснали в сайта си и една недоказана с нищо съпроводителна бележка от анонимно лице, според която Бойко Борисов бил и сътрудник на ДС, само че досието му било “прочистено”. (Нищо, че както е отдавна известно – такова прочистване, без да останат следи в дневници и други досиета е технически невъзможно. И че самият Бойко Борисов вече е бил проверавян от комисията по досиетата.)
Тук именно е и най-неприятният момент в цялата Буда-афера. В първата публикация дословно пише следното: “Тази неизвестна до момента информация излиза от копиe на автентичен документ, получен в нашата платформа за анонимно получаване на документи Balkanleaks, работеща на същия принцип като Wikileaks. Ние не знаем кой е изпращачът, нито някога ще научим, защото използваната технология не го позволява.” (курсив мой – Е.С.)
Тази технология е създадена, за да гарантира анонимност на информаторите. Паралелно с това обаче същата тази технология създава възможности за подхвърляне на документи и манипулиране на сайта в зависимост от конкретни политически интереси. С други думи – за впрягане на биволите в пропагадни каруци – като те едва ли са толкова слепи, че да не забележат това.
Естествено – този недостатък е компенсиран по формулата: потвърдено от два независими източника. Само дето независимите източници не се споменават – поради необходимата в подобни случаи конфиденциалност. И се премълчава, че въпросните независими източници могат да потвърдят, но могат и да подведат журналистите относно фактите.
Така например в “ДОН Буда” се лансира тезата, че вътрешното ведомство е излъгало, като е показало само два документа в папката “Буда”, а е премълчало въпросния ДОН (дело за оперативно наблюдение). Истината обаче е, че в ЦСБОП, респективно в НСБОП, делата за оперативно наблюдение и оперативни разработки не се пришиват към вербовъчната документация, а се съхраняват в други папки и картотеки.
Ако биволите бяха помислили малко върху евентуалните податели на тази анонимна информация, щяха да стигнат по силата на логиката и до нейните податели. Възможни са всъщност само две хипотези. Първата е, че документите са подхвърлени на платформата “Болканлийкс” директно от Румен Петков, който ги е придобил в качеството си на министър на вътрешните работи.
Документация от подобен тип се съхранява при железни правила, които никой няма право да нарушава. Документите са в един екземпляр, има отделен дневник, в който се вписва всеки, който е получил достъп до тях. Копие може да се направи само със специално и трудно постижимо разрешение – и само при доказана необходимост; разработката може да се окаже ненужна и да бъде унищожена, но за този акт се съставя специален протокол, който остава и след нейното унищожение – заедно със споменатия дневник на лицата, които са имали достъп. Тези правила са достатъчно строги, за да могат да бъдат нарушени единствено от най-висшата инстанция в МВР – сиреч от самия министър. В подкрепа на тази теза може да се приведе и мнението на Яне Янев, който още през 2011 г. попита Бойко Борисов какво му говори досието “Буда”, а днес сочи като източник за това изказване именно Румен Петков.
Втората – и по-вероятна според мен хипотеза е, че източникът на тази информация е същият, който беше източник и на разните флашки, с които започна основната компроматна атака на БСП срещу сегашните управляващи. Този източник е българската мафия – и по-специално нейният “Октопод”.
Пряк достъп до досието, с което се подготвя вербуването на един кандидат-сътрудник, имат неговият вербовчик и шефът на отдела, който е утвърдил предложението за вербуване. Първият е Младен Георгиев, уволнен от ЦСБОП от Кирил Радев и върнат там от Румен Петков, а после прехвърлен в ДАНС, където днес е вторият по ранг офицер.
Същият със специално открито писмо посочва, че Бойко Борисов не е бил реално вербуван, и че дори не е бил уведомен за наличието на тази разработка. (Кирил Радев впрочем също подчертава, че при проведената от него ревизия на целия агентурен състав не се е натъкнал на агент “Буда”.) По неговите думи той бил създал разработката, за да не бъде обвинен в нерегламентирани контакти, но не е уведомил за съществуването й кандидат-сътрудника.
Вторият обаче е по-интересен. Разработката е утвърдена от покойния подполковник Спас Спасов, бивш офицер от Шесто управление на ДС. След като бива отстранен – за контакти с “оперативно интересни лица” от ЦСБОП, той постъпва на работа при Алексей Петров – и участва в управлението на “Спартак Секюрити”, когато неин прокурист е небезизвестният Антон Петров – Хамстера, като дори се издига до член на управителния съвет на Спартак Интер Холдинг - С.И.Х., където мажоритарен акционер е "Лев Корпорация".
Добре известно е, че една много съществена част от рекетьорските механизми, прилагани от Алексей Петров, се дължи на документацията, придобита по различни канали от ДС и съвременните тайни служби, а също и почерпена от техни агенти и офицери, преминали на служба при него. Това вероятно е каналът, по който копия от папката “Буда” са станали негово достояние, за да изпълзят в крайна сметка в платформата на “Биволъ”.
Резонен е въпросът – защо става така? Защо най-убедителният сайт за разследвания в България се хваща на тази игра? Защо обслужва политическите и предизборни интереси на БСП – след като неговият създател Атанас Чобанов минава за привърженик на десницата – най-малкото при изборите за евродепутати заемаше четвърто място в листите на синята коалиция?
Отоворът е – заради чисто балканското объркване на приоритетите. Днес за биволите, а и за много мислещи хора в България е актуален призивът: всички срещу Бойко Борисов. Всички и по всякакви начини, с всякакви техники.
Аз самият ни най-малко не съм негов фен. Писал съм за него достатъчно остро – много по-остро, отколкото някои сега си позволяват. Но не мога да си позволя в името на това да използвам способи, граничещи с подмяната и лъжата. Нито пък смятам, че е редно днес, когато страната ни отново е на ръба да повтори цикъла на поредното безотговорно управление, да виждам не по-далече от върха на носа си. Защото политическата ситуация днес е безпощадно ясна: конкурират се две политически сили и има само две възможности. Или коалиционно правителство, доминирано от ГЕРБ, или коалиционно правителство, доминирано от БСП - сиреч нова тройна коалиция. Трета опция не съществува.
Проблемът е, че въпросната тройна коалиция – нека все пак да си го припомним – беше и най-корупционното правителство в историята на българския преход, а може би и в цялата българска история. И една от функциите на балона “Буда” е да отвлича вниманието, да обезсилва и стопира възможността някои дребни подробности от пейзажа на това управление да бъдат извадени наяве.
Като заменките например – това корупционно ноу-хау на тройната коалиция, което ощети държавата ни с около шест милиарда лева. Като изкуствения фалит на Кремиковци, който прибави към щетите още един милиард. Като тайните договорки около АЕЦ “Белене” и останалите компоненти на “големия шлем”, чиято функция бе да ни отбият от ЕС и да ни насочат към проекта на Путин, известен като Евразия.
Прочее това е една възможност, която е все още актуална. АЕЦ “Белене” може да бъде възроден, страната ни може отново да бъде превърната в руския троянски кон в ЕС, може да бъде похабена в тази си роля и запратена в руската орбита. Наглите могат наистина да бъдат пуснати след пет месеца, а Алексей Петров – върнат в ДАНС. Националното ни достойнство може за пореден път да бъде потъпкано, а младите българи да нямат друг изход освен възможността да гласуват с краката си. Надеждите, че някой ден ще можем да бъдем държава, а не територия, могат да бъдат окончателно погубени.
И именно затова смятам, че да се помага на БСП в предизборната битка с Бойко Борисов е не само глупаво, но и неморално. Подобен избор има само един резултат – и той е реанимация на тройната коалиция и на свързания с нея безотговорен грабеж. Който предпочита това – нека да заповяда. Но и нека после не се овайква от неблагополучията, които са го сполетели.
Eдвин Сугарев
